чл. 47 ЗМТА

по приложението на материалната норма на чл. 116, б. а Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), както и по отношение на приложението на разпоредбите на чл. 141, ал. 2 Търговския закон (ТЗ)“ : „1. Следва ли да се дава приоритет на начина на представителство, уреден в учредителния договор на търговско дружество, който се явява изключение от общия принцип, формулиран в чл. 141, ал. 2, изр. 2 ТЗ - „При няколко управители всеки един от тях може да действува самостоятелно, освен ако дружественият договор предвижда друго“, пред начина, по който съдружниците са уредили да обективират правнорелевантната воля на дружеството в писмена форма - а именно чрез документи, подписани от един от управителите; 2. В продължение на горния въпрос, и вземайки предвид неуредеността на конкретния случай в чл. 141, ал. 2 ТЗ, възможно ли е и двете хипотези на чл. 21.2 от дружествения договор да намерят приложение в правния мир едновременно, без едната да получава приоритет пред другата - т. е. от една страна, представителството на дружеството да е при наличие заедно на всички управители и едновременно с това в писмената кореспонденция с трети лица, дружеството като юридическо лице да се счита за обвързано при наличие на волеизявление на единия от управителите; 3. Какво отражение върху признанието на вземането по смисъла на чл. 116, б. а ЗЗД има фактът, че направилият волеизявлението се явява представляващ както на юридическото лице - длъжник, така и на юридическото лице - кредитор в едно облигационно правоотношение. Във връзка с поддържаните основания за допускане на касационно обжалване са цитирани решения на Окръжен съд - Русе и на Софийски градски съд, както и определения на ВКС по чл. 288 ГПК, като е направена уговорка, че ако според преценката на касационната инстанция поставените въпроси не са разглеждани от задължителната и от казуалната практика на ВКС, следва да се приеме, че те са от изключително значение за точното прилагане на закона и/или за развитието на правото. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се поддържа и очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд решение - чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.