30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 15 ал. 1 т. 4 ЗАПСП

Видове неимуществени авторски права
Чл. 15. (1) Авторът има право: […]
4. да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението;

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Налице ли е незаконно възпроизвеждане и разпространение от ответник, който „не знаел“ чии са авторските права, като следва ли издател/печатар да провери правата, при факта, че това възлагане е част от процеса по неговата работа и той би могъл да попадне в съдебен процес за обезщетения от неудовлетворени авторскоправни претенции - не само имуществени, но и неимуществени? Незнанието в описания контекст оправдава ли неговото противоправно поведение, ако да как? Ако не - „незнаещият“ има ли право на обратен иск спрямо този, които го е заблудил, че притежава правата?
Възложителят, съответно изпълнителят на „печатна услуга - правото го нарича „издател“, носят ли отговорност за настъпилите неимуществени вреди при извършено възпроизвеждане и разпространение на литературно произведение, без съгласието на автора, респективно на неговите наследници? Настъпват ли тези вреди ex lege - по закон и дължи ли съда детайлно произнасяне с мотиви, съответно диспозитив защо приема, че дадени неимуществени вреди не са налице?
Какъв е механизмът за изчисляване на авторскоправните искове в българското законодателство? Този механизъм има ли нещо общо с чл. 45 ЗЗД или представлява специална уредба в ЗАПСП, която дерогира общата? Съществува ли законодателна промяна в регламентацията на споменатия механизъм от 2006 г. и тя базира ли се на имплементирането в българското право на Директива 2004/48 на ЕС и нейния чл. 13 и чл. 14? Съществува ли практика на Съда на ЕС по коментираният механизъм на чл. 13 и чл. 14 Директива 2004/48 на ЕС? Тази практика има ли пряко действие в българското правоприлагане и установява ли точни критерии как се формират авторскоправните възнаграждения, съответно дали се дължат разноски на загубилата страна, с цел постигане на генералната превенция като принцип в правото? Съществува ли практика на Съда на ЕС лицензионното възнаграждение, което е установено, да се умножава по две и по три при случаите на нарушение (в които не е поисквано сключването на договор за отстъпване на права), за да се постигне принципа на генералната превенция в авторското право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

При сключен договор, с който авторът на произведение, обект на авторско право съгласно ЗАПСП, предоставя на издателя кръстословици за публикуване, въз основа на сключен между страните договор за поръчка по чл. 42 ЗАПСП, може ли да се приеме, че еднократното или многократното публикуване на произведението е извършено без съгласието на автора?
Може ли да се приеме за повторна публикация, направената по друг договор с друго юридическо лице?
За да е налице нарушение на правото на автора да иска името му, псевдонима или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответен начин при всяко използване на произведението съгласно чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП, трябва ли авторът изрично и нееднозначно не е поискал това предварително от ползвателя на произведението?
Относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доводи и доказателства на страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Балевски

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

допълнителната предпоставка е обоснована с позоваване на хипотезата на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК поради „липса на трайна съдебна практика, а още по-малко задължителна такава на ВКС, и необходимост от развитието на съдебната практика по прилагането на нормите на чл. 18, ал. 2, т. 1, чл. 15, ал. 1, т. 4 и чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, която да е ясна и безпротиворечива.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

В случаите, в които държавата, в която е извършено нарушението на авторско право, е различна от държавата по пребиваване на автора, кой е водещият пазар за ценообразуване при определяне на размера на претърпените имуществени вреди под форма на пропуснато лицензионно възнаграждение, които подлежат на обезщетение по силата на чл. 95 ЗАПСП?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Налице ли е „творческа дейност“ по смисъла на ЗАПСП при използване на специализиран софтуер за автоматизирано генериране на кръстословици, при който е налице технически, но липсва творчески принос на лицето, генериращо компютърното съдържание? При спор, чия е доказателствената тежест за установяване на творческия характер на компютърно генерирани кръстословици? Публикуването на произведение с посочено име под него по смисъла на ЗАПСП означава ли „признаване на авторството“ за лицето, което се обозначава с това име и ако да, това означава ли, че издателят не може да оспорва авторството на соченото за автор лице в по-късен момент? При неформален договор, с който авторът на произведение, обект на авторско право съгласно ЗАПСП, предоставя на издателя кръстословици за публикуване, въз основа на сключен между страните договор за поръчка по чл. 42 ЗАПСП, може ли да се приеме, че еднократното или многократното публикуване на произведението е извършено без съгласието на автора? Налице ли е нарушение на правото на автора да иска името му, псевдонима или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответен начин при всяко използване на произведението съгласно чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП, ако авторът изрично и нееднозначно не е поискал това предварително от ползвателя на произведението? Чия е доказателствената тежест за установяване на нарушението по чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП? Относно задълженията на въззивния съд при направено оплакване във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доказателствени искания. Относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доводи и доказателства на страните. За целите на оборване на презумпцията за авторството по чл. 6 ЗАПСП от оспорващата страна, и с оглед осигуряване на равнопоставеност на страните в процеса, длъжен ли е съдът да задължи соченото като автор лице да представи доказателства, с което разполага, за установяване на авторството му върху произведението, предмет на спора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

касаторът обвързва с допълнителната предпоставка за селектиране на касационната му жалба, предвидена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, която счита за приложима с оглед липсата на съдебна практика, формирана с решения на ВКС по поставените въпроси и с необходимост от създаване на такава за развитие на правото и за точното прилагане на закона.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

123 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела