30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

съдия Здравка Първанова

Съдебни актове, докладвани от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

При редовно призован към наследяване непълнолетен наследник в производството по чл. 51 ЗН, допустимо ли е при липса на волеизявление за приемане на наследството по опис, в същото производство съдът, охранявайки интересите на заинтересованите лица и молителите по молбата по чл. 51 ЗН, да назначи управител на незаетото наследство по чл. 59 ЗН?
Тази недопустимост зависи ли от това дали непълнолетен наследник чрез законния си представител бездейства или сме в хипотезата на невъзможност известният наследник да бъде призован?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Допустимо ли е касационно обжалване на въззивно определение, с което се отхвърля молба за допускане на обезпечение на иск след отмяна на първоинстанционното определение, с което молбата е била уважена?
Включва ли разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обжалваното въззивно определение сред хипотезите на подлежащи на касационно обжалване съдебни актове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли съдът да се произнесе по всички искания на страната и да се мотивира по всички свои изводи?
При положение че съгласно чл. 16, ал. 7 ЗУЕС и чл. 23, ал. 1, т. 3 ЗУЕС всеки етажен собственик има право да поиска от председателя протоколите от проведените общи събрания и отчетите за дейността и сторените разходи за етажната собственост, а председателят е длъжен да му ги даде, то това право представлява ли изискуемо притезание и защитимо ли е то по съдебен ред с осъдителен иск?
При положение че иск по чл. 40 ЗУЕС може да бъде предявен след получаване от етажния собственик на протокола от проведеното общо събрание, а председателят на ЕС отказва да му го даде, по какъв начин следва да се защити етажният собственик?
Включено ли е в обема на правото на собственост правото да се получават протоколи и отчети и по какъв начин това право е защитимо?
Ако собственикът не желае отмяна на решенията на общото събрание, следва ли да предяви иск по чл. 40 ЗУЕС, за да може съдът да задължи председателя да представи протокола и в този случай при оттегляне на иска или отхвърлянето му, справедливо ли е предявилият иска собственик да понесе разноските по делото?
След като отчетът на председателя за дейността и сторените разноски не е част от процедурата по свикване и провеждане на общото събрание, по какъв начин етажният собственик може да се защити срещу отказа на председателя да го представи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

За задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, като отговори на оплакванията във въззивната жалба за допуснати в този смисъл процесуални нарушения?
Допустим ли е и предоставя ли необходимата правна защита искът по чл. 440 ГПК, предявен от собственик на имот, придобит чрез първа успешно приключила публична продан по изпълнително дело, станал такъв по силата на чл. 496, ал. 1 и ал. 3 ГПК, тогава, когато за този имот незаконно е била проведена повторна публична продан и е насрочен въвод във владение на купувач по нея?
Има ли законна сила решение на окръжен съд, издадено по жалба с основание чл. 435, ал. 2, т. 4 ГПК, спрямо влязло в законна сила преди него постановление за възлагане, в качеството му на необжалвано от лицата по чл. 496, ал. 3 ГПК? Ако решението няма законна сила, то законосъобразни ли се явяват актът, с който ЧСИ самоотменя влязлото си в законна сила постановление за възлагане, и последващи изпълнителни действия върху имота, предмет на това постановление за възлагане?
Представлява ли законно основание за самоотмяна от ЧСИ на издадено от него постановление за възлагане решението на окръжен съд по жалба по чл. 435, ал. 2, т. 4 ГПК, тогава, когато решението е било издадено след влизането в законна сила на издаденото от него постановление за възлагане?
Ако решение на окръжен съд, издадено по жалба с основание чл. 435, ал. 2, т. 4 ГПК е с дата, последваща датата на влизане в законна сила на издадено от ЧСИ постановление за възлагане, което не е било обжалвано и като такова е влязло в сила с изтичането на 14-дневния срок от съобщаването му на насрещната страна, т. е. ако решението не предоставя законно основание на ЧСИ за самоотмяна на издадено от него постановление за възлагане, то законосъобразни, незаконосъобразни, или нищожни, са последващите, извършени от ЧСИ изпълнителни действия върху имота, предмет на това ПВ? Предоставя ли защита нормата на чл. 440 ГПК на притежателя на това ПВ, тогава, когато срещу имота за който то се отнася се извършват незаконосъобразни изпълнителни действия?
Законен или незаконен е собственикът на имот, придобит от повторно проведена за него публична продан при наличието на друг негов собственик – купувач от успешно проведена за него първа публична продан, съответно законен или незаконен документ е издаденото му от ЧСИ постановление за възлагане, съответно законно или незаконно е изпълнението, проведено от ЧСИ за принудително му въвеждане във владение на основание такъв документ?
Представлява ли непарично вземане изпълнението на принудителен въвод във владение на купувач от проведена публична продан и законно ли е то тогава, когато обект на изпълнението по паричното вземане на взискателя е бил имот – несобственост на длъжника и без връзка с паричното вземане на взискателя? В случай на незаконност на изпълнението – и по паричното вземане, и по непаричното вземане (въвод във владение), то искът по чл. 440 ГПК допустим ли се явява или не?
Доколкото предмет на нормата на чл. 440 ГПК е установяване на прост факт – дали недвижим имот е собственост на длъжника по изпълнителното дело или не, то не следва ли правният интерес от иска да е изразен в искането на ищеца да бъде установен фактът на неговата собственост върху имота, предмет на изпълнението, и доказателството за това да определя допустимостта на иска му, а не фактът дали е приключило, или не изпълнението на парично вземане?
Въводът във владение изпълнително действие ли е срещу спорното имущество, или не?
Опорочен ли е изпълнителният процес от разпореждането на ЧСИ с имоти – несобственост на длъжника и без връзка с паричното вземане на взискателя, и ако да, то това представлява ли правен интерес и законно основание техният реален собственик да защити с иск по чл. 440 ГПК конституционното си право на собственост и ползването от нея - чрез установяването на този факт, и съответно – да иска отмяната по съдебен ред на извършеното незаконосъобразно изпълнение?
Представлява ли основание за допускане до касационно обжалване определение на въззивен съд, в което съдът е игнорирал обективно съществуващи факти и доказателства по делото, водещи до очевидна неправилност на изводите му, с цел същите да бъдат отменени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Собственикът на имот, който не полага дължимата грижа на добрия стопанин за имота си и в него се събират свободно/безконтролно трети лица, които допълнително увреждат и занемаряват имота, включително извършващи противообществени прояви, може ли с това си поведение да причини вреди, вкл. пропуснати ползи, на собственик на съседен имот, който от това не може спокойно да ползва лично или чрез трети лица имота си, вкл. отдавайки го под наем?
Вредоносно ли е неподдържането на имот от собственика му и оставянето му в рушащ се вид или без надзор и поддръжка, или неограден, или необезопасен, и превръщал се в сборище на клошари, агресивни или наркозависими лица, или алкохолици?
Кой носи отговорност за вредите от състоянието на имота - собственикът или събиращите се в изоставения рушащ се имот клошари, агресивни или наркозависими лица, или алкохолици?
Може ли да бъдат присъдени вреди от пропуснати ползи за очаквани, но неосъществени приходи, дължими за периоди след завеждане на исковата молба, но в хода на процеса и представлява ли това съобразяване от съда на обстоятелства по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК като факти, настъпили след предявяването на иска?
Как следва да се докаже сигурното настъпване на пропуснатите ползи като очакван, но неслучил се прираст в имуществената сфера на ищеца?
Какви са, кога са налични и завишени ли следва да бъдат критериите при преценка за наличието на пропусната полза?
При наличието на сключен договор за наем с трето лице с посочена наемна цена, прекратен предсрочно от наемателя по причини, лежащи извън наемателя и наемодателя, това обосновава ли вреда от пропуснати ползи, които да бъдат търсени от лицето, причинило прекратяване на договора с поведението си?
Съставлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства?
Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор?
Следва ли мотивите на съдебното решение и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът, и в частност въззивният, счита доводите и възраженията на страните за основателни, респ. неоснователни?
С оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения във въззивната жалба и отговора към нея, то следва ли въззивният съд да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения и доводи?
Наличието на роднинска възраст между свидетел и страна по делото обуславя ли непременно основание за заинтересованост на показанията на този свидетел? Следва ли съдът да изложи конкретни мотиви, намиращи опора в материалите по делото, обосноваващи довод за заинтересованост на този свидетел?
Длъжен ли е съдът в решението си да обсъди и служебно да прецени свидетелски показания с оглед на заинтересованост на свидетеля и да обсъди показанията му ведно с всички други доказателства по делото?
Длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо приема или не приема показанията на свидетел, както с оглед заинтересоваността на свидетеля, така и с оглед достоверността на показанията и съответствието им с останалите доказателства по делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Извършеният отказ от наследство на един от наследниците - съсобственици уголемява ли дяловете в общата съсобствена вещ на останалите съсобственици?
Подлежи ли на вписване съдебното решение, с което се отменя направен отказ от наследство?
Невписаното съдебно решение, с което се отменя отказ от наследство на един от съсобствениците, има ли действие спрямо останалите съсобственици в общата вещ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Допустимо ли е определението на въззивния съд по чл. 344, ал. 3 ГПК за привременни мерки при делба да бъде обжалвано с касационна жалба? Има ли значение за допустимостта на жалбата дали ответникът е направил искане за ползване на имота в първоинстанционното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Възможно ли е отмяната на констативен нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК да се постигне в рамките на исков процес, образуван от легимиращото се с констативния нотариален акт лице, при условие че такова искане е направено от ответника – собственик на имота и с решението си съдът отхвърли претенциите на легитимиращия се с нотариалния акт ищец, приемайки, че собственик на имота е именно ответникът? Явява ли се отмяната на констативния нотариален акт последица от отхвърлянето на иска, при условие че с решението си по делото съдът е приел, че собственик на имота е ответникът?
В производството по предявен иск по чл. 38а ЗЖСК, когато член-кооператорът се е снабдил с констативен нотариален акт за съответния имот в хода на делото, възможна ли е отмяна на този констативен нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК? Защитава ли в тази хипотеза ищецът и правото си на собственост, или само членственото си правоотношение?
Следва ли когато в исков процес, по който собственикът на недвижим имот е страна и със съдебно решение се отрекат правата на лице, което с констативен нотариален акт се легитимира като собственик на същия имот, издаденият в полза на това лице констативен нотариален акт да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК?
Когато предявен в защита на твърдяно право на собственост иск съдържа две искания към съда, следва ли съдът да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца?
Притежава ли вещноправен характер искът по чл. 38а ЗЖСК, когато член-кооператорът вече се е снабдил с нотариален акт за съответния имот, респ. в тази хипотеза ищецът защитава ли и правото си на собственост, или само членственото си правоотношение?
Нищожен поради липса на предписаната от закона форма ли е нотариален акт, при издаването на който нотариусът е нарушил някое от задълженията си, посочени в чл. 576 ГПК и в частност – ако нотариалният акт не е вписан в СВ в деня на издаването му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Може ли въззивната инстанция да разгледа възражение за изтекла давност, което не е направено изрично във въззивното дело?
Процесуално нарушение ли е, ако съдът отхвърли иска поради изтекла погасителна давност без да е изяснил началната дата, от която е започнала да тече и датата, на която е изтекла?
Давността за предявяване на иск по чл. 30 ЗС и чл. 59 ЗЗД за всяко подобрение отделно ли тече?
При иск за установяване на вземането за подобрение по чл. 30 ЗС, направен в хода на делбено производство, започва ли да тече нова давност?
Длъжникът или кредиторът носят тежестта да докажат изтекла ли е, или не е, погасителната давност?
Възможно ли е въззивният съд да се произнася по въпрос /относно изтекла погасителна давност/, без да е разпределена доказателствената тежест за това от първостепенния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Представлява ли част от фактическия състав на искова претенция с правно основание чл. 109 ЗС лицето, предявило иска, да е собственик на процесния имот?
Има ли право да предяви иск по реда на чл. 109 ЗС лице, което няма законно изграден обект?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

123215 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела