съдия Геновева Николаева

Дали първоинстанционният съд и въззивният съд са прекратили производството правилно по чл. 130 ГПК, когато ищецът оспорва нищожност на постановление за възлагане, а не действителността на самата публична продан по основанията на чл. 490 ГПК?
Дали въззивният съд правилно е ограничил оспорването на постановлението за възлагане само по основанията на чл. 490, ал. 2 ГПК, изключвайки възможността за искове за абсолютна нищожност на акта?
Дали въззивният съд е правилно изключил аргумента за нищожност на постановлението за възлагане, като е приел, че интересуващият акт може да се оспорва само като недействителен?
Дали прекратяването на делото и ограничаването на основанията за оспорване нарушава правната сигурност и правото на защита на собствеността на трети лица, които не са участвали в изпълнителното производство?
Дали въззивното определение е в противоречие с Тълкувателни решения №4/2017 и №6/2020 на ОСГТК на ВКС относно естеството на постановлението за възлагане и възможностите за оспорване на публична продан?
Дали е допустимо касационно обжалване по реда на чл. 280 ГПК и сл. срещу въззивно определение, което е прекратило производството по иск за нищожност на постановление на ЧСИ за възлагане на недвижим имот, когато се твърди, че актът е абсолютно нищожен поради изначална невъзможност за ползване на имота като самостоятелен обект?
Има ли длъжникът правен интерес да предяви иск за установяване на абсолютна нищожност на постановление на ЧСИ за възлагане, когато актът формално е съществувал, но поради фундаментални пороци не може да породи правни последици за имота?
Може ли да се приеме, че имот, който няма самостоятелен достъп от общите части на сградата и ползването му е възможно само чрез преминаване през чужд имот, представлява валиден предмет на публична продан и постановлението за възлагане върху него поражда правни последици, или такъв акт е абсолютно нищожен?
Постановление на ЧСИ за възлагане, чийто предмет е описан по начин, който е вътрешно противоречив и неясен, може ли да се тълкува и да породи вещноправен ефект, или такъв акт е нищожен поради липса на годно волеизявление относно конкретния имот?
Въз основа на чл. 487 ГПК, дали непълното или невярното описание на имота в постановлението за възлагане, включително премълчаване на липсата на достъп и съществени ограничения, води до абсолютна нищожност на акта, независимо от формално спазената процедура по наддаване?
Дали ограничената проверка по чл. 435, ал. 3 ГПК, която се свежда до наддаването и определянето на купувача, изключва разглеждането на фундаментални пороци на постановлението за възлагане, като липса на годен предмет и неразбираемост, и съответно предоставя ли тази разпоредба основание за касационно обжалване пред ВКС?
Дали действията на ЧСИ, включително провеждане на публична продан с премълчаване на съществени дефекти на имота (липса на достъп, неразбираемо описание), могат да се квалифицират като злоупотреба с право, която поражда абсолютна нищожност на постановлението за възлагане и е допустимо основание за касационно обжалване?
Допустим ли е иск за нищожност (недействителност) на възлагане на недвижим имот при публична продан на основания, различни от посочените в чл. 496, ал. 3 ГПК, включително когато е наведена нищожност на самото постановление като акт на съдебен изпълнител поради неразбираемост и липса на годно изявление на органа по принудително изпълнение относно съществени елементи на предмета (имота)?