30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 192 ЗУТ

Чл. 192. (1) Право на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите.
(2) Когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината.
(3) Правото на преминаване през държавни или общински поземлени имоти се учредява, когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, със заповед на областния управител, съответно със заповед на кмета на общината.
(4) С правото на преминаване не могат да се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да се препятства установеният начин на трайно ползване на поземлените имоти и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради, освен ако това не е изрично уговорено между собствениците с договора по ал. 1.
(5) Влошаване в условията за застрояване и ползване на държавни или общински поземлени имоти при учредяване право на преминаване към други имоти може да се допусне по изключение, поради липса на друга техническа възможност или когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, с разрешение на министъра на регионалното развитие и благоустройството – за държавните поземлени имоти, съответно с решение на общинския съвет – за общинските поземлени имоти.
(6) Цената на правото на преминаване по ал. 2 и 3 се определя по реда на чл. 210 и се заплаща преди издаване на заповедите по ал. 2 и 3.
(7) Договорът по ал. 1 и заповедта по ал. 2 се вписват в имотния регистър по партидата на поземления имот, който се обслужва от учреденото право на преминаване, и по партидата на поземления имот, върху който е учредено правото на преминаване.
(8) Заповедта по ал. 3 се вписва в имотния регистър по партидата на поземления имот, който се обслужва от учреденото право на преминаване, по партидата на държавния или на общинския поземлен имот, върху който е учредено правото на преминаване, и в акта за държавна или за общинска собственост.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Какво представлява търпимо състояние/действие и може ли то да включва преминаване през чужд имот за ползване на изграден в него гараж, собствен на преминаващия през чуждия имот, когато гаражът е построен с учредено право на строеж от собственика на земята и няма технически друга възможност за влизане и излизане с МПС в и от него, като гаражът, собственост на лице, различно от собственика на земята, е построен съобразно строителните книжа?
При учредено право на строеж на самостоятелни обекти в сграда следва ли собственикът на земята, върху която е построена сградата, след като достъпът до обектите, новоизградени в нея, е предвиден през собствената му земя и така са одобрени проектите и строителните книжа, да търпи това преминаване?
Проектирането, одобряването, построяването и разрешаването за ползване на гараж като част от сграда, за построяването на която собственикът на земята се е съгласил, учредявайки право на строеж, представлява ли съгласие от него за преминаване през имота му като форма на търпими действия?
Как се постига уговорка между две лица за търпими действия/състояния и допустимо ли е тя да бъде и в устна форма, без надлежно учредяване на право на преминаване?
Как се прекратява законосъобразно търпенето на действията, трябва ли да бъде отправена покана от търпящия до ползващия се от търпението, както и да се даде подходящ срок и предупреждение за преустановяване на търпенето?
Допустимо ли е придобиване по давност на право на преминаване върху чужд имот и от кой момент съгласно правната уредба?
Какво представляват пречките по смисъла на чл. 109 ЗС за собственик на гараж и съставлява ли пречене по-голямо от обикновеното поставянето на ограда от собственик на земя, с която се препятства преминаването на МПС през тази земя с цел влизането и излизането в и от гаража, построен като част от сграда, за която собственикът на земята надлежно е учредил право на строеж, а сградата, включително и гаража, е построена в съответствие със строителните книжа?
Представлява ли обща част на собствениците на самостоятелни обекти в построена сграда онази част от земята, останала извън построената сграда, при положение че сградата е проектирана, разрешена и построена така, че за да се осигури достъп до гаражите в сградата, трябва да се преминава през остатъчната част от двора, върху която не е построена сградата?
Представлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства?
Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор?
Следва ли мотивите на съдебното решение и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът, в частност въззивният, счита доводите и възраженията на страните за основателни, респективно неоснователни?
Наличието на роднинска връзка между свидетел и страна по делото обуславя ли непременно основание за заинтересованост на показанията на този свидетел? Следва ли съдът да изложи конкретни мотиви, намиращи опора в материалите по делото, обосноваващи довод за заинтересованост на този свидетел?
Длъжен ли е съдът в решението си да обсъди и служебно да прецени свидетелски показания с оглед на заинтересованост на свидетеля и да обсъди показанията му ведно с всички други доказателства по делото?
Длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо приема или не приема показанията на свидетел, както с оглед заинтересоваността на свидетеля, така и с оглед достоверността на показанията и съответствието им с останалите доказателства по делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Теодора Гроздева

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото поотделно и в съвкупност, а не извадково, и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани, да обсъди доводите на страните и направените възражения? (По иск на основание чл. 108 ЗС)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Маргарита Соколова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото поотделно и в съвкупност, а не извадково, и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани, да обсъди доводите на страните и направените възражения? (По иск на основание чл. 108 ЗС)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Маргарита Соколова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Относно правомощията на въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти, и да изложи мотиви.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елена Арнаучкова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

За защита с негаторен иск на собствеността, има ли значение посегателството или вредно отражение над имота, което пречи последният да бъде пълноценно ползван, дали е извършено от собственик на съседен имот или от съсобственик на съсобствен имот?
Построяването на ограда между два имота, които са съсобствени или са в „реална съсобственост в един урегулиран поземлен имот“, която ограда препятства достъпа до една част от съсобствения имот или до единия реален имот в урегулирания поземлен имот, представлява ли неоснователно действие на съсобственика/собственика на другата реална част от имота, и има ли право потърпевшият съсобственик/собственик на другата реална част от този имот, на защита по реда на чл. 109 ЗС?
При изпълнение на основополагащия за процеса принцип за законност (чл. 5 ГПК), въззивният съд длъжен ли е да осигури правилното приложение на императивния материален закон?
Допустимо ли е да съществува, след изтичане на сроковете по пар. 8, ал. 1, във връзка с пар. 6, ал. 2 и 4 ПР на ЗУТ, като самостоятелен поземлен имот, имот без лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк, предвид разпоредбата на чл. 14, ал. 4 ЗУТ, към която препраща пар. 8, ал. 4 ПР на ЗУТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Снежанка Николова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Противоречието в мотивите на въззивното решение, водещо до невъзможност за разбиране на правните изводи на съда представлява ли съществено процесуално нарушение? Посоченото като съществуващо сервитутно право в полза на ПИ с идентификатор №***, описано в нот. акт №3, т. 7/31.07.2018 г. представлява ли елемент от сделката, имащ съществено значение за сключването й? Действителен ли е договор за безсрочно учредяване на сервитут - право на преминаване по чл. 292 ЗУТ, отговарящ на изискванията на чл. 292, ал. 1 ЗУТ, но съдържащ уговорка, че е сключен с уговорка с оглед личността на една от страните по него? Ако уговорката че договорът от 09.12.2016 г. за безвъзмездно учредяване на сервитут – право на преминаване по реда на чл. 192, ал. 2 ЗУТ се сключва с оглед личността в полза на страната по него - е недействителен, то може ли да се приеме, че този договор в останалата си част е действителен и поражда правни последици, обвързващи обслужвания и обслужващия имот за в бъдеще съобразно уговореното в него? При сключен писмен договор по чл. 192, ал. 1 ЗУТ с нотариална заверка на подписите за безвъзмездно учредяване на сервитут за право на преминаване с уговорка, че същия се сключва с оглед личността в полза на страна по него, може ли да се приеме, че този договор запазва действието си за в бъдеще съобразно уговореното в него независимо от последващата смяна на собствеността върху обслужвания и обслужващия имот?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Преминаването през чужд имот, отреден за терен за второстепенна задънена улица, представлява ли неправомерно действие, което пречи на собственика на имота да упражнява в пълен обем правото си на собственост? Длъжен ли е преминаващият през чужд имот, отреден за терен за второстепенна задънена улица, да иска учредяване на право на преминаване по чл. 192, ал. 1 ЗУТ за периода до заплащане на обезщетение в полза на собственика за терена, отреден за задънена улица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Как се извършва вписване на договор по чл. 192 ЗУТ за учредяване на право на преминаване при действащата персонална система на вписванията, за да бъде той противопоставим на последващи приобретатели на имота?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Как се извършва вписване на договор по чл. 192 ЗУТ за учредяване на право на преминаване при действащата персонална система на вписванията, за да бъде той противопоставим на последващи приобретатели на имота?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

1236 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела