чл. 19 ал. 1 т. 4 ЗУТ

по чл. 280, ал. 1, нито е обосновано някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. По същество изложението възпроизвежда оплакванията, обективирани в касационната жалба, за неправилност на обжалваното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства, необоснованост на формираните фактически констатации и нарушаване на материалния закон. Поддържа се, че въззивният съд грубо е нарушил основната цел на делбеното производство, а именно всеки от съделителите да получи по възможност дял от имуществото, като е отказал да бъдат допуснати допълнителни въпроси към вещото лице относно възможността за разделяне на процесния имот. Според касаторите вещото лице не е довършило до край поставената задача при данните, че къщата е неподеляема, но земята е и има възможност да се обособят два отделни парцела. Свързано с този довод е съдържащото се в касационната жалба твърдение, че при разделяне на земята на два еднакви парцела от по 600 кв. м., е възможно двамата ищци да получат в общ дял имот, при което разликата до размера на общите им дялове бъде изплатена Д. И., а в дял на последния да бъде възложена къщата с другите 600 кв. м. Това твърдение е обвързано с оплакването, че въззивният съд не се е произнесъл по наведените във въззивната жалба доводи и оплаквания в тази насока. Поддържа се също така, че въззивният съд се е произнесъл по претенциите по чл. 346 ГПК за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване само и единствено на основание, че не било установено Д. И. да е ползвал имота, без да съобрази заявеното още в отговора на исковата молба, че владее и ползва имота и може да предостави ключовете от дворното място и къщата на касаторите, за да я ползват по време на делото. На следващо място за неправилен считат извода на въззивния съд, че следва да заплатят на Д. И. 300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, при положение, че съгласно изискванията на закона всяка страна заплаща направените от нея разходи за адвокат и такива не се следват на никоя от другите страни. Считат, че е налице произнасяне по съществени процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.