чл. 19 ал. 1 ЗУТ
Чл. 19. (1) При урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота, се спазват следните размери:
1. в градовете – най-малко 14 м лице и 300 кв. м повърхност;
2. в курортните населени места и селищни образувания и в курортните зони на населените места – най-малко 16 м лице и 500 кв. м повърхност;
3. във вилните зони – най-малко 18 м лице и 600 кв. м повърхност;
4. в селата или частите от тях с преобладаващ равнинен терен – най-малко 16 м лице и 500 кв. м повърхност, а при специфични теренни и стопански условия, както и на главни улици – най-малко 14 м лице и 300 кв. м повърхност;
5. в селата или частите от тях с преобладаващ стръмен терен – най-малко 12 м лице и 250 кв. м повърхност.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
По какъв начин се индивидуализира недвижим имот и какви са признаците за доказване на идентичност между два имота? При установяване различие между документална площ на един недвижим имот и реалната площ, заключена в неговите граници, кой от индивидуализиращите признаци следва да получи приоритет и коя площ следва да се счита за меродавна? Когато при изменение на регулационния план, извършено преди одобряване на КК на населеното място, посочената в заповедта на изменение площ на един УПИ не съвпада с действителната площ, измерена от вещото лице, следва ли съдът да възприеме записаното в заповедта или е необходимо да съобрази получената със специални знания информация за площта, измерена в посочените граници на имота? Как следва да се преценяват събраните в хода на производството доказателства относно индивидуализацията на недвижими имоти при наличие на разминавания в техните площи в отделните доказателства – писмени и заключения на вещи лица? Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора? Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички въведени във въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
По съмнението за очевидна неправилност е изводимо от самите мотиви на въззивния съд, за преценка дали при така приетите за установени факти от въззивния съд изводът му за липса на годен обект на делба не е очевидно неправилен.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Действителна ли е делбата между В. И. и С. С., при положение че скицата, изготвена от вещото лице по същата делба, не е изработена въз основа на скица-копие от кадастралния план, издадена от съответната техническа служба, въпреки че такава е приложена по делото за делба? Редовна ли е исковата молба, при положение че в нея липсва петитум по всички искове? Произнесъл ли се е съдът „свръхпетитум“, при положение че ищецът претендира да е собственик на 160 кв. м, заключени между т. 1, 6, 7, 8, 9, 10, 13, 12, 14, 1, а съдът го признава за собственик и на реална част, заключена между т. 10, 11, 12, 13 по комбинирана скица №7 СТЕ? Правилно ли първоинстанционният и въззивният съд са допуснали за разглеждане предявените искове в частта, която засяга съседния имот с пл. №* по КП от 1973 г., който не е собственост нито на ищеца, нито на ответника? Относно възможността за защита на правото на собственост чрез различни искове в зависимост от характера на породения правен спор и задължението на съда да квалифицира този правен спор, изхождайки от обстоятелствата в исковата молба, и с трайната практика, че при постановяване на решението си, съдилищата следва да обсъдят в съвкупност събраните по делото доказателства и доводи на страните? Коя е вярната имотна основа, при която следва да се изработи новият план, при положение че по предходния план парцелите са отредени за части от имот, собственост на едно лице, и в кои случаи е допустим иск за собственост на реална част от имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, без да е проведен иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, респ. административна процедура по чл. 53, ал. 1 ЗКИР за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри? Следва ли въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните и освобождава ли се въззивната инстанция от задължението й да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на проверката по чл. 269 ГПК? Неправилното докладване на делото води ли до неправилно съдебно решение? Тълкувателните решения и тълкувателни постановления при прилагането на чл. 130, ал. 2 ЗСВ задължителни ли са за органите на съдебната власт? Съдът длъжен ли е съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК при постановяване на решението да изложи мотиви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 108 ЗС, чл. 130 ал. 2 ЗСВ, чл. 131 ГПК, чл. 146 ал. 1 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 19 ал. 1 ЗУТ, чл. 195 ГПК, чл. 2 ал. 5 ЗКИР, чл. 200 ал. 1 ЗУТ, чл. 202 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 53 ал. 1 ЗКИР, чл. 53 ал. 2 ЗКИР, чл. 54 ал. 2 ЗКИР, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Не е налице ли очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Коя улица е главна и как в хода на производството следва да бъде установено, дали даден недвижим имот се намира на главна улица или не, за да бъде осъществено условието за формиране на самостоятелен недвижим имот съгласно изискването на чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Следва ли съдът да укаже на страната какви са допустимите доказателствени средства, чрез които може да се установи това обстоятелство?
Следва ли съдът, преди да формира вътрешното си убеждение, за неоснователност на иска, да поиска от съответния общински експертен съвет заключение по чл. 19, ал. 3 ЗУТ, и след това да преценява дали спорното реална част от УПИ може да бъде придобита въз основа на давностно владение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Атанас Кеманов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Допустимо ли е да бъде придобита по давност по чл. 200, ал. 1, вр. с чл. 19, ал. 6 ЗУТ реална част от урегулиран поземлен имот, отреден за нежилищно застрояване по чл. 19, ал. 6 ЗУТ, ако този имот попада в населено място или в част от такова с историческо, архиологическо, етнографско или архитектурно значение, когато подробния устройствен план за това населено място или част е одобрен със специфични правила и нормативи, съгласно чл. 19, ал. 7 и чл. 13, ал. 3 ЗУТ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Атанас Кеманов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Може ли в съответствие с разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ да се придобие по давност реално определена част от УПИ, обособена като самостоятелен поземлен имот, съгласно действащата КК, когато този имот се намира в част от населено место с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение, какъвто е „Археологически резерват и историческо селище – архитектурностроителна и урбанизирана културна ценност „Старинен град Несебър“ и без да са налице изискуемите лице и повърхнина по чл. 9, ал. 1 ЗУТ, ако се установи наличието на предпоставките на специалната хипотеза на чл. 19, ал. 7 ЗУТ?
Наличието на условията, визирани в чл. 19, ал. 7 ЗУТ изключва ли прилагането на чл. 19, ал. 1 ЗУТ и съотношението на тези норми явява ли се като специална към обща?
Необходими ли са специални технически познания за установяване наличието на предпоставките, визирани в чл. 19, ал. 7 ЗУТ и даване на компетентен отговор на въпроса възможно ли е обособяването и функционирането на процесния имот като самостоятелен УПИ в хипотеза на чл. 19, ал. 7 ЗУТ в случай, че са необходими специални технически познания, с които съдът не разполага? Представлява ли отказа на съда да назначи СТЕ по този въпрос съществено процесуално нарушение?
Съществено процесуално нарушение ли се явява необсъждането от съда на свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели по въпросите, касаещи установеното посредством гласните доказателства осъществяване на фактическа власт за себе си от страната и външното афиширане на намерението и да свои имота при оспорен нот. акт за придобиване на процесния имот на основание давностно владение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Тече ли придобивна давност за реална част от имот, който не е бил предмет на реституционна преписка по ЗСПЗЗ?
Тече ли придобивна давност по отношение на реална част от недвижим имот, независимо дали имотът е бил предмет на реституционна процедура по ЗСПЗЗ?
Длъжен ли е въззивния съд да постанови решението си като обсъди в съвкупност и в тяхната взаимовръзка събраните доказателства, включително гласните такива и заключението на вещото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веселка Марева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
„Допуснато ли е нарушение от страна на съдебния състав и ако да, какъв би бил актът, постановен от него, ако при преценката на доказателствения материал съдът е приел, кредитирал и се е обосновал с показанията на вещото лице, които противоречат на съответните веществени доказателства /официални документи – визи, скици, извлечения от приети ПУП, нотариални актове/, върху които е изготвена експертизата, на събрани по делото писмени доказателства, императивни правни норми и на други събрани по делото гласни доказателства?
Представлява ли площта индивидуализиращ белег на имота? При противоречие между графичните данни относно площта на имота и данните за площта по нотариален акт, следва ли съдът да прецени експертизата на вещите лица съобразно всички събрани по делото доказателства?
Следва ли съдът, съгласно ТР №1/27.04.2020 г., по т. д. №1/2020 г. на ОСГТК, ВКС, когато е налице порок, който следва пряко от съдържанието и формата на сделката, спор за реална част от имота, но и при направено оспорване с писмения отговор на ответника на нотариалния акт на ищеца и при наличие на преюдициален въпрос, да се произнесе по въпроса за действителността/нищожността на нотариалния акт и обема на право на собственост относно площ и граници на имота?
Следва ли съдът при осъдителен петитум по чл. 109 ЗС да определи допълнителна държавна такса и тази такса да е отразена в диспозитива на решението?
Следва ли въззивният съд служебно и при наведени основания във въззивната жалба да извърши поправка на доклада по чл. 146 ГПК относно разпределение на доказателствената тежест в процеса, отделяне на спорното от безспорното при спазване и съгласно ТР №1/09.12.2013 г. по т. д. №1/2013 г., ОСГТК на ВКС? Допустимо ли е въззивният съд да преквалифицира мотиви от въззивната жалба относно недопустимост и непълнота на първоинстанционното решение в молба по чл. 250, ал. 1 ГПК, без такава изрична молба да е била подадена от страна по делото (ответници)?
Нарушение на съдопроизводствените правила ли е, ако съдия от един състав изземе правомощия на съдия от друг състав и издаде разпореждане по дело, което не му е разпределено?
Недопустимо или нищожно е съдебно решение, при което е нарушено диспозитивното начало и е се постановява нещо, което е в противоречие с правната теория, приложимият правов ред – приложимо и относимо законодателство?
При произнасянето по чл. 17, ал. 2 ГПК, относно законосъобразност на индивидуален административен акт, следва ли съдът да вземе предвид всички налични и събрани по делото доказателства, включително и такива събрани след издаването на заповедта, поради неучастието на страната в административното производство?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС, чл. 109а ЗС, чл. 146 ГПК, чл. 17 ал. 2 ГПК, чл. 19 ал. 1 ЗУТ, чл. 19 ал. 1 т. 1 ЗУТ, чл. 250 ал. 1 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 54 ал. 2 ЗКИР
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
В хипотезата на придобиване по давност на реална част от поземлен имот в урбанизирана територия, кои са приложимите минимални размери по чл. 19, ал. 1 ЗУТ – тези за градовете по т. 1 или за селищните образувания по т. 2? В хипотезата на придобиване по давност на реална част от поземлен имот в урбанизирана територия, относно процесните реални части, които се владеят, не следва ли да се приеме общата площ – 333 кв. м., която отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ, пар. 4б ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, пар. 4к ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, пар. 5 т. 6 ДР ЗУТ, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 15 ЗУТ, чл. 17 ЗУТ, чл. 19 ал. 1 ЗУТ, чл. 19 ал. 1 т. 1 ЗУТ, чл. 19 ЗУТ, чл. 200 ал. 1 ЗУТ, чл. 200 ал. 2 ЗУТ, чл. 200 ЗУТ, чл. 22 ал. 1 ЗАТУРБ, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 3 ал. 4 ЗАТУРБ
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.