чл. 137а ал. 1 ЗДвП

Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение на размера на обезщетението? Следва ли да се отчете 50% съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция, в резултат на което е безспорно доказано – при условията на пълно и главно доказване по делото, нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на уведеното лице в качеството му на пътник в лек автомобил, изразяващо се в нарушаване на правилото на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП поради пътуване в МПС без поставен предпазен колан, въпреки че МПС е оборудвано с такъв, което нарушение пряко и непосредствено е довело до настъпване на вредоносните последици, а именно – телесни увреждания от ПТП, и са били преимуществена причина за настъпване на същите? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани относими и релевирани доказателства по делото, доводите и възраженията на жалбоподателя, касаещи възражението му за съпричинване на вредите от пострадалия, и неизпълнението на това задължение води ли до нарушение на чл. 236, ал. 2 вр. чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК? Какъв следва да бъде обхватът на извършената от съда преценка на събрания по делото доказателствен материал? Какви критерии следва да се съобразят от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинена средна телесна повреда в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип?