чл. 384 НПК

в п.1-ви и 2-ри от изложението. За да е налице това основание според тълкуването в т. 2 ТР №1/2010 г. по т. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС следва правен въпрос в обжалваното въззивно решение, който е от значение за изхода на делото да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ обн. ДВ, бр. 59/22.07.1994 г. /отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Като взема предвид това тълкуване съдът преценява, че соченото основание не се установява, тъй като цитираните решения на състави на наказателната колегия на ВКС, с които съдът се е произнесъл и по предявени граждански искове за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди са извън обхвата на понятието практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Цитираното определение на състав на ВКС, постановено по чл. 288 ГПК по гр. дело №285/2012 г. на Търговска колегия също е извън посочения обхват на понятието практика на ВКС.