чл. 201 НК
Чл. 201. Длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване с лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Какъв е начина, по който следва да се определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, за да бъде то в съответствие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Дали въззивният съд е длъжен да се произнесе по доказателствените искания, направени във въззивната жалба и в кои случаи съдът е длъжен да назначи съдебна експертиза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Александър Цонев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Какъв следва да е размерът на обезщетението за претърпяната имуществена вреда – реалната стойност на вещта към момента на увреждането или заместимата престация?
Следва ли държавен орган да бъде освободен от отговорност затова че с поведението си пряко е допринесъл за настъпването на вредни последици само поради това, че друг държавен орган не е осъществил възможността си да не приложи императивна, но спорна, материалноправна норма, и от това отговорността да се понесе само от органа, който не е приложил нормата?
Следва ли Народното събрание за бъде освободено от отговорност за настъпили вредни последици, само защото ОС – Русе е приложил спорна национална норма без да отчете противоречието ѝ с ПЕС, което е довело до липса на пряка причинно-следствена връзка между нарушението от страна на Народното събрание и настъпилия вредоносен резултат?
Следва ли да се ангажира отговорността на Народното събрание, когато вредите са произтекли от неизпълнение на задължението му да хармонизира националния закон в съответствие с ПЕС и от неизпълнено задължение по чл. 22, ал. 4 ЗКС?
Следва ли Народното събрание да бъде освободено от отговорност за настъпили вредни последици, само защото ОС – Русе не е изпълнил задължението си да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС във връзка с приложението на спорна с ПЕС национална норма, неизпълнението на което е довело до липсата на пряка причинно-следствена връзка между нарушението от страна на НС и настъпилия вредоносен резултат, вследствие на това цялата отговорност да бъде понесена само от ОС-Русе?
Самостоятелно право от правото на собственост ли е правото на собственика да се ползва мирно от своите притежания или същото се включва в правото на собственост?
Подлежи ли на репарация противоправното лишаване на собственика от възможността да упражнява правото си на мирно ползване на притежание, поради противоправно отнемане на вещ от датата, на която вещта е била отнета и това право не е могло да бъде упражнявано, до датата на заплащане на равностойността на притежанието?
Допустимо ли е репариране чрез паричен еквивалент, изчислим под формата на законова лихва върху стойността на отнетата вещ на правото на собственика да се ползва мирно от своите притежания?
Пропусната полза ли представлява правото на собственика да се ползва мирно от своите притежания?
Претърпяна загуба ли представлява правото на собственика да се ползва мирно от своите притежания?
Отговаря ли Народното събрание за причинени вреди от неизпълнение на задължението му да хармонизира националния закон в съответствие с ПЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, от провеждани действия, свързани с наказателното преследване, преди ищецът да е имал процесуалното качество на обвиняем? И следва ли това да се цени при определяне на продължителността и интензитета на търпените от него вреди, подлежащи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ?
Длъжен ли е въззивният съд да формира своите изводи по съществото на спора, като обсъди всички събрани доказателства, доводите на страните и оплакванията на жалбоподателя?
Длъжен ли е въззивният съд да прецени в пълнота значението на всички действия предприети от ответника – прокуратурата срещу ищеца и всички аспекти за здравето на последния /причинени или усложнени заболявания, тяхната продължителност и тежест/, уронване на престижа и доброто име на пострадалия в обществото, професионално злепоставяне, довело до невъзможност за развитие на професионална кариера, загуба на работно място, скъсване или влошаване на взаимоотношенията?
Следва ли при определяне на размера на обезщетение съдът да цени и обществено-икономическите условия и стандартът на живот към момента на увреждането, за да не се допусне неоснователно обогатяване на пострадалия, но и несправедливо занижено обезщетение?
За начина на определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, в който смисъл е задължителната съдебна практика на Върховния съд в т. II от ППВС №4/23.12.1968 г.?
Как се определя и какво е съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Касаторът обосновава основанието по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК за допускане на касационния контрол с доводи, че въззивното решение е недопустимо като постановено при пречките по чл. 229, т. 5 и по т. 4 ГПК. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Касаторът счита за очевидно неправилно въззивно решение, с което искът по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, вр. пар. 4, ал. 3 ПЗР ЗДС е уважен частично, въпреки че по делото не е представен акт за държавна собственост на отдаденото под наем ведомствено жилище, и с което размерът на обезщетението е определен по изготвена от ищеца справка. Касаторът счита за очевидно неправилно въззивното решение, с което искът по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е уважен частично, въпреки че по делото няма доказателства ищецът/кредиторът да го е поканил да плати обезщетението за невърнатия имот. Счита за очевидно неправилно и решението, с което въззивният съд е приел за неоснователно възражение за прихващане с вземане за стойност, което било възникнало поради извършени при действието на договора за наем трайни подобрения в жилището – от направените разходи за климатик и кухненско оборудване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
„При изграждане на преценката си за справедливия размер на обезщетение по чл. 52 ЗЗД, съдът съпоставил ли е относимите обстоятелства, без да отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други, при положение, че е намалил обезщетението на ищеца само на основание факта, че същият е фигурирал в публичното пространство?“ Следвало ли е при възприемане на получените неимуществени вреди като обичайни, съдът да вземе предвид и обичайния размер на присъденото обезщетение, формиран в практиката?“ Възприема ли се ограничаването на ищеца от достъп до работното си място въз основа на наказателното преследване действие, за което прокуратурата отговаря при наличие на последваща оправдателна присъда? „Правилно ли съдът е пропуснал да вземе предвид интензитета на наказателното преследване отвъд наложената мярка за неотклонение?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ерик Василев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
При определяне на основанията и предпоставките за носене на отговорност на държавата по чл. 2 ЗОДОВ задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, както и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди?
Как се прилага общественият критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Какъв е начина, по който следва да се определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, за да бъде то в съответствие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Дали въззивният съд е длъжен да се произнесе по доказателствените искания, направени във въззивната жалба и в кои случаи съдът е длъжен да назначи съдебна експертиза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Александър Цонев
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
От кой момент настъпва изискуемостта на дължимата на магистрата по чл. 231, ал. 1 ЗСВ сума (разликата между получаваното възнаграждение по чл. 230, ал. 5 ЗСВ и пълния размер на трудовото възнаграждение за периода на отстраняване от длъжност) и има ли значение този момент в хипотезата на иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ по отношение на претенция за обезщетяване на имуществени вреди, обоснована с неполучено своевременно в пълен размер трудово възнаграждение за срока от датата на временното отстраняване от длъжност на магистрата по чл. 230 ЗСВ до датата на плащане на сумата по чл. 231, ал. 1 ЗСВ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Яна Вълдобрева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.