чл. 60 ал. 1 КСО
Квалифициране на злополуката за трудова
Чл. 60. (1) Длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието и данните в информационната система по чл. 33, ал. 5, т. 7 в 14-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
От кога тече погасителната давност за вземането по чл. 200 КТ за обезщетение на вреди от трудова злополука и за отговора има ли значение дали разпореждането за установяване на трудовата злополука по чл. 60 КСО е било връчено на осигуреното/на пострадалото лице, респ. на неговите наследници?
Допуснал ли е въззивният съд нарушение на съдопроизводствените правила, ако не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка и не е изложил съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал не е изградил фактически и правни изводи, отговаряйки на оплакванията във въззивната жалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Златина Рубиева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Как следва да се прилага критерият за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по предявен иск по чл. 200 КТ на пострадал в трудова злополука работник, по която е увредено здравето му? Следва ли при определяне размера на обезщетението на пострадал в трудова злополука работник да бъдат включени и т. нар. бъдещи вреди“, когато е налице неясна и неблагоприятна прогноза за възстановяването му от травмата, и когато е неясно дали ще остане дефицит в движението му, предвид настъпили усложнения при лечението му? Кога са налице критериите за намаляване на обезщетението по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ? При констатирана груба небрежност, изразяваща се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила за безопасност от пострадалия работник, как следва да се степенува съпричиняването по чл. 201, ал. 2 КТ? Следва ли от определения от съда размер на вземането да неимуществени и имуществени вреди под формата на платени разноски за лечението по иск с правно основание чл. 200 КТ да се приспада получено от работника обезщетение да временна нетрудоспособност по чл. 200, ал. 3 КТ? Следва ли мотивите на съдебния акт да съдържат анализ на съвкупния доказателствен материал, събран по делото, на доводите на страните, както и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни или защо игнорира доказателства по делото? Когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания, следва ли анализът на тези показания да отчитат начина, по който свидетелите са узнали тези факти, както и способността и желанието им вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си? Каква е обвързващата сила в гражданския процес на официалния свидетелстващ документ - разпореждане на ТП на НОИ - по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК относно отразените в него факти, свързани с механизма на настъпване на злополуката, при предявен иск по чл. 200 КТ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дора Михайлова
чл. 172 ГПК, чл. 179 ал. 1 ГПК, чл. 200 ал. 1 КТ, чл. 200 ал. 3 КТ, чл. 200 КТ, чл. 201 ал. 2 КТ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 52 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 КСО, чл. 60 ал. 1 КСО
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия?
Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, формиращи съдържанието на понятието „справедливост“, оцени значението им за размера на вредите и изложи съответните мотиви?
Длъжен ли е въззивният съд да изследва степента на допринасяне от пострадалия при наличие на груба небрежност, да определи съответен на приноса процент съпричиняване и да изложи мотиви за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Задължен ли е въззивният съд да обсъди и обоснове своето решение въз основа на всички твърдения на страните и събрани доказателства и въз основа на анализа им да обоснове мотивирано решението си по разглеждания казус?
Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени или за търпени имуществени вреди по чл. 200 КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване на осн. чл. 200, ал. 3 КТ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Иванова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Определя ли се процент на съпричиняване в случай, че ищецът е изцяло отговорен при условията на груба небрежност за настъпилата злополука и как се прилага в този случай принципът за "справедливост" при определяне размера на обезщетението, присъдено за заплащане от страна на работодателя?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Александър Цонев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Може ли съдът да основе своите изводи само на част от доказателствата и доказателствените средства, избрани от него, без да обсъди и другите и в случая решавашия състав не е обсъдил ТЕЛК-а, представен в последното съдебно заседание? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всичи доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се? Притежава ли формална доказателствена сила частен свидетелстващ документ досежно изложените в него факти и обстоятелства, оборима ли е тя и чия е доказателствената тежсст за установяване, че фактите, отразени в частния свидетелстващ документ, действително са се осъществили при оспорване на документа от ответната страна? Следва ли страната да установи при условията на пълно и главно доказване разпределените й в доказателствена тежест факти и обстоятелства? Следва ли съдът да изложи могиви защо кредитира или не кредитира заключението на приетата по делото съдебна експертиза? При преценка на показанията на свидетели, с които се установяват факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован, следва ли съдът да цени същите с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му? При определяне на обезщетение за неимуществени вреди при трудовата злополука длъжен ли е съдът да посочи в мотивите на решетиего си всички обстоятелства от зиачение при определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД и да обсъди всички критерии, посочени в ППВС №4/1968 г.? Представлява ли злоупотреба с права оттегляне на пълномощия непосредствено преди разпит на пълномощник на страна по делото, за да може да се заобиколи императивната забрана на чл. 166, ал. 3 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Относно обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда, при решаване на въпроса за определяне на справедливо по размер (чл. 52 ЗЗД) обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на телесни повреди?
Следва ли обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука да се намали с обезщетението по общественото осигуряване?
При определяне на размера на обезщетението за вреди от трудова злополука, съдът следва ли да вземе предвид обстоятелството дали и в каква степен пострадалият се е възстановил след инцидента и да приложи съчетано критериите „продължителност на болките и страданията и „последици от получените увреждания“ и какви други критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД следва да приложи решаващият съдебен състав?
Допустимо ли е в производство по чл. 200 КТ решаващият съдебен състав да се произнесе относно нищожността на Разпореждането за определяне на инцидента като трудова злополука и при липса на изяснена фактическа обстановка относно инцидента, явява ли се нищожно разпореждането за трудова злополука?
А именно, налице ли е съпричиняване в случаите, в които след края на работния ден служителят остава в предприятието и без да му е наредено да участва в разтоварването, по собствена воля остава да гледа в близост до разтоварващ се камион?
Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички довори на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовава в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?
Решаващият съдебен състав се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по процесуалния въпрос следва ли въззивният съд да изследва и установи механизмът на протичане на злополуката?
Съдебният състав се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса коя телесна повреда е средна.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е съдът да даде правна квалификация на иска с указания на страната?
Дължимо ли е обезщетение за разликата във възнаграждението на трудоустроен работник, което е получавал преди и след трудоустрояването и може ли тази разлика да се търси с иск по чл. 45 ЗЗД?
Длъжен ли е съдът да даде подобни указания в доклада след като именно по вина на работодателя ищеца като трудоустроен е бил лишен от разлика във възнаграждението?
Длъжен е работодателят да направи необходимите вноски и да уведоми НОИ /НАП/, че има възстановен от съда работник, който е трудоустроен и кой следва да заплати разликата във възнаграждението?
Налице ли е колизия между нормите на КСО и КТ и ако е приложима нормата на чл. 320, ал. 2 КТ, то нормата на КСО не го ли лишава от тази възможност?
Липсва ли законов текст, уреждащ хипотеза при която съдът е отменил незаконосъобразна заповед на работодателя и е възстановил на работа трудоустроен работник след съдебен процес, продължил няколко години?
Кой дължи разликата във възнаграждението – НОИ или работодателя и по кой текст е дължима тази разлика /чл. 320, ал. 2 КТ, чл. 45 ЗЗД/, за да бъдат обезщетени вредите от временно намалена работоспособност в случай, че съществува разлика във възнаграждения и тя е в ущърб на заболялото лице?
Дължи ли съдът произнасяне по всички оправдания, довод и аргументи на страните?
Изключен ли е съдебният контрол при упражняване на право на преценка по целесъобразност на работодателя, когато това право е упражнено недобросъвестно?
Може ли да се оттегля декларация и протокол за трудова злополука, когато работникът е поискал да бъде разследвана?
При оттегляне от работодателя на документи за трудова злополука, следва ли да бъде уведомен работника за това и ако не е, налице ли е злоупотреба с право?
Длъжен ли е НОИ, независимо от оттегляне на документите от работодателя за настъпила трудова злополука, да извърши разследване и да уведомѝ работника за заключението си?
Длъжен ли е въззивният съд при непълнота на доказателствата, да даде указания за представяне на относими доказателства, които поради погрешно разпределена доказателствена тежест и непълнота на доклада, не са събрани от първата инстанция?
Може ли да се счита тригодишният давностен срок за търсене на отговорност по чл. 200 КТ за пропуснат от работника при висящ съдебен процес със същия работодател заради незаконно уволнение?
Безплатен ли е трудовият процес или при осъдително решение се дължи заплащане на такси и разноски?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2023
За приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД;
За приложение на разпоредбата на чл. 201, ал. 3 КТ;
Следва ли да се приспадне от определения размер на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука полученото от пострадалия обезщетение за нетрудоспособност - чл. 200, ал. 3 и ал. 4 КТ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.