чл. 118 ал. 1 ГПК

в тази връзка. Според разясненията в т. 1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който обуславя изводите на съда в обжалвания акт, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Върховният касационен съд няма задължение да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира. При липса на конкретно поставен материалноправен или процесуалноправен правен въпрос в изложението към жалбата, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационната инстанция не може да прецени наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, което е достатъчно основание да не допусне касационно обжалване. Доколкото жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а изложените от него аргументи съставляват по своята същност доводи за неправилност на обжалваното определение, относими към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, то касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не следва да бъде допуснато.