не обосновават допускането на касационно обжалване. На първо място, касаторът не сочи конкретните обстоятелства, които според него въззивният съд не е съобразил при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, при което е невъзможна преценката от касационния съд относно значението на процесуалния въпрос за изхода на спора по делото и дали даденото му разрешение е в противоречие с практиката на ВКС. На следващо място, въпросът, който бил разрешен в противоречие с т. 3 и т. 11 ТР №3/2004г. на ОСГК, не е правен, а фактически, с оглед условието в него – че не били пряка и непосредствена последица на увреждането част от твърдяните от ищцата вреди. Изложените в касационната жалба оплаквания са, че не следва да се носи отговорност за периода, през който ищцата не е имала качеството на обвиняемо лице, и нямало доказателства тогава да е търпяла вреди, че срокът от привличането й като обвиняема до прекратяването на наказателното производство бил твърде кратък, за да нанесе трайни и дълбоки вреди върху репутацията и семейните отношения, да генерира огромен негативизъм на колегите й, че не е препятствано професионалното й развитие, че нямало доказателства за здравословни проблеми, което, с оглед и социално-икономическите условия през първия и втория период на наказателното производство, обосновавало по-малък обем и интензитет на неимуществените вреди. Тези съображения представляват оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност – основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, преценка на които касационният съд може да извърши, ако допусне касационно обжалване, но не и в производството по допускането. Касаторът не е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване въпрос във връзка с извода, че периодът, през който по отношение на ищцата е образувано наказателно производство, но не й е повдигнато обвинение, е обстоятелство от значение за обосноваване размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди. За пълнота в тази връзка следва да се посочи многобройната и трайна практика на ВКС, изразена например в решения по гр. д. №1215/2011г. ІІІ ГО, 1310/2011г. ІV ГО, по гр. д. №6047/2013г. ІV ГО, по гр. д. №527/2015г. ІV ГО, по гр. д. №892/2015г. ІV ГО, по гр. д. №3143/2015г. ІV ГО, по гр. д. №5215/2015г. ІІІ ГО и др., според която обезщетение за вреди се присъжда и в случаите, когато наказателно производство е образувано срещу определено лице и прекратяването му впоследствие без да е повдигнато обвинение. Не обосновава допускането на касационно обжалване и въпросът за липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. В съответствие с т. 19 ТР №1/04.І.2001г. на ОСГК, както и с многобройната трайна и непротиворечива практика на ВКС, въззивният съд е изложил изрични мотиви за извода си за наличие на такава връзка между действията на прокуратурата и негативното им отражение в неимуществената сфера на ищцата, изразяващо се в изключително тежки емоционални преживявания от повдигнатото обвинение, свързано пряко със службата й, силно ограничаване на социалните й контакти и поради дистанцирането на колегите й, притеснения от широката публичност на случая, продължителен период на въздействие на негативите от незаконните действия на ответника, лишаването й от възможност да полага труд и да получава възнаграждение поради отстраняването й от длъжност във връзка с обвинението, принудително довеждане, въпреки влошеното й здравословно състояние, накърнена неприкосновеност на личния й живот вследствие неправомерното използване на СРС.