„Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си съобразно изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК, да се произнесе по всички направени възражения и изложени доводи на страните във въззивната жалба, да подложи на самостоятелна преценка доказателствата и да обсъди защитните тези на страните и в случаите, когато потвърждава първоинстанционното решение?“ Поставят се като значими за изхода на делото и материалноправните въпроси: 1.„Попада ли в кръга на действията и сделките, насочени към събиране на вземания срещу банката, визирани в чл. 3, ал. 2 ЗБН, прихващането със свое задължение към банка, извършено от кредитор на същата банка след датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ?“ 2.„Попада ли в кръга на действията и сделките, насочени към обезпечаване на вземания срещу банката, визирани в чл. 3, ал. 2 ЗБН, прихващането със свое задължение към банка, извършено от кредитор на същата банка след датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ?“ 3.„Изричната законова регламентация на чл. 59 ЗБН, даваща възможност извънсъдебно прихващане да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, при осъществяване на определен фактически състав, обосновава ли извод, че прихващането, извършено от кредитор на банката, се изключва и не попада в кръга на действията и сделките, насочени към събиране или обезпечаване на вземания срещу банката, визирани в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗБН?“ 4.„Приложими ли са формалните изисквания на чл. 59, ал. 2 ЗБН към изявленията за прихващане със задължения на банката, отправени от неин кредитор, в случаите, когато банката се представлява от назначени квестори?“ 5.„Попадат ли в приложното поле на нормата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗБН изявленията за прихващане, отправени от кредитор на банка в периода след отнемане на лиценза й от Централната банка, но преди постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност с решение по чл. 13 ЗБН?“; 6. „Как следва да се тълкува използваният в разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН термин „неплатежоспособност“, знанието за настъпването на която подлежи на установяване като елемент от фактическия състав на разпоредбата – дали в широк смисъл, като обективно състояние, възпрепятстващо изпълнение на изискуемите задължения на банката към вложителите й и за установяването на което не се изисква правна преценка и обоснован финансово - икономически анализ, или се има предвид правната квалификация на фактите по чл. 36, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗКИ, давана от УС на БНБ при постановяване на решението за отнемане на издадения лиценз за извършване на банкова дейност и преценявана в евентуално съдебно производство при обжалването му по реда на чл. 151 ЗКИ?“; 7. „Следва ли да се приеме, че при постановяване на акт по реда на чл. 115 ЗКИ (изм., ДВ, бр.27/2014г.) от УС на БНБ и прилагане на мерките по чл. 116, ал. 1 и ал. 2 ЗКИ, в това число на предвидените в ал. 2, т. 2 и т. 3 на същия член мерки – спиране на изпълнението на всички задължения на банката и ограничаване на дейността й съгласно издадения лиценз, е налице състояние на настъпила неплатежоспособност на банката по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН или установена такава по смисъла на посочената разпоредба е налице едва към деня на постановяване на решение за отнемане издадения лиценз за извършване на банкова дейност по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗКИ?“; 8. „Кои са приложимите законови критерии за установяване на състоянието на настъпила неплатежоспособност на банката по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН?“; 9. „Кой е най- ранният момент, в който би могло да се приеме, че е налице състояние на настъпила неплатежоспособност на банката по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН?“; 10.„След като значимо по отношение на приложението на нормата на чл. 59, ал. 3 ЗБН е знанието за настъпилата неплатежоспособност, то какви са определените от закона критерии, които да установяват и доказват наличието на такова знание у прихващащия кредитор?“; 11. „В хипотезата на чл. 59, ал. 3 ЗБН, кои са релевантните към установяване на наличие на знание за настъпилата неплатежоспособност на банка у прихващащия кредитор факти и обстоятелства, които следва да бъдат обекта на преценка от съда в производство по този ред? 12. „Попада ли в приложното поле на чл. 59, ал. 3 ЗБН извършеното от кредитор на банката прихващане, в случаите, в които вземането, предмет на изявлението, е придобито от кредитора по силата на сключен, преди постановяване на решението за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност по чл. 36, ал. 2 ЗКИ, договор за цесия? 13. „Допустимо ли е установяването на състояние на знание за настъпила неплатежоспособност на банката по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН, да се осъществи чрез позоваване на публично оповестената в Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията, информация за актовете на БНБ, касаещи финансово – икономическото състояние на банката?“; 14. „Под знание за настъпила неплатежоспособност визира ли законодателят наличието на специални знания у конкретния кредитор с оглед обоснован икономически анализ, който да установява, че са налице предпоставките за неплатежоспособността на банката, и което знание ищецът следва да доказва, или по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН с това понятие се визира знанието у средностатистическия гражданин/търговец за настъпила неплатежоспособност на банката, която се извежда от публично оповестената в Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията, информация за актовете на БНБ, касаещи финансово – икономическото състояние на банката – длъжник по вземанията, възникнали по договори за паричен влог, издавани по повод поставянето й под особен надзор по смисъла на раздел VІІІ от ЗКИ и/или от широко оповестената в медиите информация за затваряне на банката за работа с клиенти и за поставянето й под особен надзор?“; 15. „Знанието за опасност от неплатежоспособност по смисъла на чл. 115, ал. 1 ЗКИ, може ли да се приравни на знание за „настъпила неплатежоспособност“ по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН?“