чл. 114 т. 1 ЗДвП

Следва ли въззивният съд да се произнесе по възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, което не е въведено в процеса от ответника и не е обективирано в доклада на съда по чл. 146 ГПК и при условие, че в жалбата на ищцата се съдържат оплаквания за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, поради липса на съпричиняване на вредата от починалата пешеходка?
Има ли задължение на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както и да се произнесе по наведените правни доводи и възражения на страните, и по-конкретно възражението на въззиваемата ищца за липса на съпричиняване от починалата пешеходка?
Ако ответникът по иска не е направил в срока по чл. 131 ГПК възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия родственик на ищец, дължи ли въззивният съд произнасяне по него и дължи ли произнасяне по въведено възражение за съпричиняване едва с насрещна въззивна жалба от страна на ответника?
Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по възражение, в т. ч. и такова за съпричиняване, което не е заявено от ответника в производството пред първа инстанция? Следва ли въззивният съд да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания и доводи за липса на съпричиняване, без да обсъжда събрания доказателствен материал, поради липса на релевирано такова възражение от ответника?
Може ли въззивният съд да се произнася по възражение на ответната страна, повдигнато за първи път пред въззивната инстанция? До кой момент може да бъде заявено надлежно възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в първоинстанционното производство?
Следва ли съдът да обоснове решението си, без да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, противно на ППВС №4/1968 г. и трайната съдебна практика? Задължен ли е въззивния съд да извърши съвкупна преценка на всички приети по делото доказателства, въз основа на които да формира собствените си фактически и правни изводи, като обсъди всички наведени относими доводи и възражения на страните?
Следва ли съдът, при надлежно релевирано възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, да изследва причинно-следствената връзка между обективното поведение на пострадалия и настъпване на вредоносния резултат?
Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие смъртта на майка й, настъпила в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, настъпило на 20.02.2017 г., да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. 11 на ППВС №4/1968 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай, обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?
Как следва да се прилага принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? Липсата на посочване и на анализ на задължителните критерии по приложението на чл. 52 ЗЗД, при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, представлява ли нарушение на принципа па справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение, в нарушение на ППВС №4/1968 г.?
Длъжен ли е съдът да търси “точен паричен еквивалент” на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери “справедлив еквивалент” на същите или е достатъчно да се търси “известно компенсиране на загубеното”, както е направено в обжалваното решение?
Какво е приложението на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, понесени от малолетни и непълнолетни деца от загубата на тяхната майка?
Трябва ли въззивния съд при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, за да бъде то справедливо, да се съобрази със съдебната практика по аналогични случаи?
Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане, съобразно пар. 27 ПЗР КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната? Следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, да вземе предвид, наред с указаните в ППВС №9.1968 г. и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?