чл. 303 ТЗ

не удовлетворят общия селективен критерий за допускането му, тъй като не кореспондират с решаващите мотиви на въззивния съд. Така ирелевантността на отчетения за установен факт, че след сключването на договора за наем и до м. юни 2022 г. в част от наетите обекти е имало други наематели, съдът е обосновал с конкретна клауза от договора – чл. 4.1 вр. с чл. 3.3 – тъй като предаването на държането е договорено в срок от заплащането на гаранционния депозит по чл. 3.3, при безспорност на факта, че такъв не е бил заплатен. Наемодателят не е поемал и задължението да осъществи процедурата по промяна предназначението на обектите, за ползването им като училище – чл. 1.2.1 от договора. Поел е единствено задължението да съдейства и всяка от съдебните инстанции е приела, че това му задължение е изпълнено. Третият от въпросите не е предмет на изрично въведено от ответника възражение за неизпълнен договор, а и включва отречена от въззивния съд предпоставка в хипотезиса си – неоказано съдействие от наемодателя. Според ответната страна, касаторът изобщо не обосновава защо са му били необходими строителни книжа, за да установи грешка в кадастъра съгласно предоставената му скица от 2018 г..