1. Допустимо ли е съдът да въвежда и релевира служебно в мотивите на решението фактически и правни обстоятелства за основателност/неоснователност на предявения иск, ако тези фактически и правни обстоятелства не са били заявени като твърдения и/или възражения от страната в исковата й молба, в отговора й на насрещния иск, в първо открито с. з. по делото или по-късно, не са били включени в доклада по чл. 146 ГПК като предмет на спора и като спорни обстоятелства, подлежащи на доказване по делото, как рефлектира това върху съдебното решение – това решение правилно ли е или порочно – процесуално недопустимо или неправилно поради съществени процесуални нарушения, решен в противоречие с практиката на ВКС. Според жалбоподателя въззивното решение е недопустимо и съобразно даденото тълкуване в т. 1 ТР №1/2009 г. ОСГТК на ВКС касационно обжалване следва да се допусне служебно, тъй като ВКС е призван да следи за спазване на процесуалните норми и изисквания за валидност и процесуална допустимост на въззивните решения, 2. процесуално правен въпрос – преклудира ли се правото на страната да сочи и представя с въззивната си жалба доказателства за оспорване на фактически и правни обстоятелства, които са релевирани служебно КРС в обжалваното решение и са обусловили изводите и мотивите на КРС по съществото на спора след като тези фактически и правни обстоятелства не са били заявени като твърдения и възражения от противната страна в исковата й молба, в отговора й на насрещния иск и в първо открито с. з. по делото, не са били включени в доклада на КРС като предмет на спора и като спорни обстоятелства, подлежащи на доказване и след като страната-въззивник е узнала за тези фактически и правни обстоятелства с връчването й на решението на КРС, което обжалва. Според жалбоподателя правните въпроси по п.1-ви и 2-ри от изложението са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 3. с какви действия държателят на една вещ установява свое владение и придобива качеството на владелец на вещта, поведението на държателя на едно МПС, което се изразява в закупуване от държателя на МПС от чужбина с пълномощно в полза на друго лице, внасяне и митническо оформяне на МПС в страната с митническа декларация на името на другото лице като собственик на МПС, извършване на данъчна регистрация на МПС на името на другото лице като собственик на МПС, извършване на регистрация на МПС в КАТ на името на другото лице като собственик на МПС, застраховане на МПС от името на другото лице като собственик на МПС, искане на държателя към собственика на МПС последният да му прехвърли собствеността на МПС, представлява ли”своене на МПС от държателя, отричане от държателя на правата на собственика върху МПС и упражняване от страна на държателя на негово лично владение върху това МПС, решаван противоречиво от съдилищата. Цитирани са решения на състави на ВКС и определение №333 по гр. дело №925/2009 г. на ВКС I г. о., 4. приложими ли са правилата на чл. 69 ТЗ след като действията и сделките са извършени през месец септември 2005 г., когато не е имало взето решение за учредяване на дружеството и не е имало дружество в процес на учредяване, а решението за учредяване на дружеството е прието през м.06.2006 г. и през същия месец дружеството е възникнало като ЮЛ с вписването му в регистъра – решаван противоречиво от съдилищата. Цитирани са решения на състави на ВКС и САС, 5. приложими ли са правилата и последиците на чл. 69 ТЗ не само за права и задължения от правни сделки, а и за владението на вещ, което е упражнявано от учредителите на дружество преди неговото учредяване, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, 6. ако правният институт на чл. 69 ТЗ се отнася и за владението, когато търговско дружество заявява, че на осн. чл. 82 ЗС присъединява към своето владение на вещта и владението на учредителите си, което те били упражнявали върху вещта преди учредяването и възникването на това дружество, приложими ли са правилата и правните последици на чл. 69, ал. 2 ТЗ, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.