чл. 134 ТЗ

1/„Паричните вземания на ответника, възникнали в резултат на предоставени през проверявания период допълнителни парични вноски в търговски дружества, които не са му възстановени в края на проверявания период, представляват ли „имущество“ по смисъла на пар. 1, т. 4 ДР от ЗОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на пар. 1, т. 3 ДР ЗОНПИ?“ – касаторът се позовава на приетото в задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР №2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК и ТР №4/2021 г. от 18.05.2021 г. по тълк. д. №4/2021 г. на ОСГК; 2/ „Представлява ли противоречие на ЗОНПИ отъждествяването на придобитото и наличното в края на периода имущество с понятието „значително несъответствие по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР ЗОНПИ?“; 3/ „Съставна част от определянето на несъответствието ли е установеният недостиг на парични средства /отрицателен нетен доход/, получен при съпоставяне размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му и установените техни доходи, приходи или източници на финансиране?“ – по втория и трети въпрос касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдения, че същите са от значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Жалбоподателят поддържа и наличието на основание по чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното решение.