чл. 22 НПК

Какви са процесуалноправните задължения на съда при определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок? Какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД? Получава ли ищецът адекватна и съразмерна непарична компенсация за нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, при положение, че нарушението е изрично признато от държавата и е поета отговорност за него чрез намаляване на наказанието в адекватна на нарушението степен? Задължен ли е въззивният съд да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК? Относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение на такива вреди, настъпили в резултат от нарушаването на правото по чл. 6, пар. 1 от КЗПЧОС. При осъществена от адвокат безплатна правна помощ, на каква база следва да се определи, респективно присъди възнаграждението му; следва ли това да е въз основа на резултата от делото, при съобразяване на размерите, установени с Нар. №1/09.07.2004 г. на ВАдвС, респективно – как се определя материалният интерес, върху който се начислява дължимият от ответника адвокатски хонорар в хипотезата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, респ. – чл. 78, ал. 1 ГПК?