чл. 496 ал. 1 КЗ
Задължения на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при предявена претенция
Чл. 496. (1) Срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Включва ли се в застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на основание чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ лихвата за забава, за която застрахованият делинквент отговаря, изтекла за периода от уведомяването на застрахователя за настъпване на покрития застрахователен риск до заплащането на дължимото застрахователно обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 162 ГПК, чл. 214 ал. 1 ГПК, чл. 248 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 1 ГПК, чл. 36 ал. 2 ЗАдв, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 380 КЗ, чл. 429 ал. 2 т. 2 КЗ, чл. 429 ал. 3 КЗ, чл. 429 КЗ, чл. 430 ал. 1 т. 2 КЗ, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 493 ал. 1 т. 5 КЗ, чл. 496 ал. 1 КЗ, чл. 497 ал. 1 КЗ, чл. 497 КЗ, чл. 52 ЗЗД, чл. 76 ал. 2 ЗЗД, чл. 78 ал. 6 ГПК, чл. 83 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Налице ли е забава на кредитора в случаите, в които неплащането на претендираното обезщетение се дължи единствено на непосочване на банкова сметка от страна на увреденото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Въззивният съд длъжен ли е да събира доказателства, ако е въведено оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, от които може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или оплакване за необоснованост на фактическите изводи, постановени в първоинстанционното решение, и, несъобразявайки се с въведените оплаквания с въззивната жалба, че факт от правно значение за спора е останал неизяснен, то изясняването на този факт дава ли право на съда служебно да събере доказателства, които биха имали правно значение за спора? Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите доказателства и без да изложи съображения защо ги приема за неотносими?
Съобразно своите правомощия на инстанция по същество на спора, длъжен ли е въззивният съд да извърши собствена преценка и анализ на събраните доказателства, да обсъди доводите и възраженията на страните, посочени в жалбата, като изрично се произнесе по всяка от тях относно релевантните според него факти, произтичащи от задължението му по чл. 269 ГПК? Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и следва ли, след като прецени всички относими такива, да обсъди всички заявени от страните доводи и направени във въззивната жалба възражения и чак след тази преценка да извърши и формира свои собствени фактически и правни изводи относно основателността на предявения иск?
Длъжен ли е въззивният съд да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на чл. 146 ГПК и да даде указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия за събиране на относими по делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания от първоинстанционния съд?
Следвайки принципа за законност и изграждане на правова държава/ преамбюл и чл. 4, ал. 1 КРБ и чл. 5 ГПК/ длъжна ли е въззивната инстанция да приложи правилно императивна материалноправна норма, когато тя е приложена неправилно от първата инстанция, имайки предвид, че тези норми са в публичен, а не в частен интерес, а тяхното правилно прилагане осигурява правопорядък, който е в интерес на обществото?
Длъжен ли е въззивният съд като съд по съществото на спора и с оглед изискването на чл. 235, ал. 2 ГПК да направи самостоятелни фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими относими доказателства, възражения и доводи на страните и, съгласно разпоредбата на чл. 153 ГПК - да извърши своя преценка на събраните по делото доказателства, доколкото същите се отнася до спорните факти, от значение за решаване на делото и връзките между тях, като те се сочат от страните по делото по силата на чл. 6, ал. 2 и чл. 8 ГПК? Задължен ли е въззивният съд да обсъди защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства и да изложи своя мотиви дали един иск е основателен или не в съответствие с разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК и изискванията на ППВС №1/1953 г. за мотивираност на съдебния акт?
Има ли характер на отказ по смисъла на чл. 498, ал. 2, предл. второ КЗ искането на застрахователя към увреденото лице за представяне по реда на чл. 496, ал. 4 КЗ на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС/влязла в сила присъда, ведно с мотиви/, до представянето на който счита, че липсва основание за плащане по претенцията му?
Според чл. 496, ал. 2 КЗ произнасянето на застрахователя в лимитирания от чл. 496, ал. 1 тримесечен срок може да се изрази: или 1/в определяне и изплащане на размера на обезщетението или 2/в отказ за плащане- а/ поради доказано основание за отказ за плащане на обезщетението, б/ липса на пълно доказване на основанието на претенциите или на размера на вредите, като в последния случай отказът за плащане може да бъде и частичен само по отношение на недоказания от общо претендирания размер на вредата. Може ли тогава да се приеме, че е налице отказ за плащане, след като датата на получаването на произнасянето на застрахователя по чл. 108, ал. 1 КЗ е изтекъл максималният срок за това по чл. 108, ал. 2, 3 или 5 КЗ, която от двете дати е по- ранна?
Изискването от страна на застраховател на допълнителни документи извън представените от увреденото лице по чл. 498, ал. 2, при положение, че разпоредбата на чл. 496, ал. 3 КЗ защитава ползвателя на застрахователна услуга, ако той не е представил определени документи срещу отказа на застраховател да се произнесе по основателността на претенцията му, е ли недобросъвестно поведение в разрез със законовото му задължение да даде мотивиран отговор по застрахователна претенция по арг. от чл. 108, ал. 1, вр. с ал. 3, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ или е допустимо отклонение от разпоредбата на чл. 106, ал. 5 КЗ?
Следва ли писмено отправено от застраховател волеизявление да изисква допълнителни документи чл. 496, ал. 4 КЗ и непредставянето на такива от пострадалото лице в определен срок да се квалифицира като отказ за изплащане на застрахователно обезщетение като съответстващо действие на целта на предвиденото от законодателя рекламационно производство?
В случаите по застраховка гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато страната не е представила всички доказателства по чл. 106, въпреки че застрахователят е уведомил за доказателства, които трябва да представи за установяване на основанието и размера на претенцията, и в срока по член 496, ал. 1 КЗ няма произнасяне, то това счита ли се за отказване на плащане по смисъла на ал. 2, т. 2 КЗ?
Съгласно чл. 378, ал. 2 и ал. 9 КЗ, давността на вземането на увреденото лице по пряк иск срещу застраховател по ЗЗГО е петгодишна, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, като срокът спира да тече от датата на предявяване пред застрахователя до датата на получаване на произнасяне на застрахователя по чл. 108, ал. 1 КЗ, съответно изтичане на максималния срок за произнасяне по чл. 108, ал. 2, 3 или 5 КЗ. Следва ли давността да продължи да тече, въпреки липсата на основания по чл 108, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ или този срок продължава да е спрян, докато не са налице доказателства за произнасяне по т. 1 и т. 2?
Доколкото влязлата в сила присъда на делинквента не е основание да се откаже произнасяне по застрахователна претенция, то изтичането на този срок за произнасяне ли е основанието за допустимост на исковете по чл432 КЗ, имайки предвид 5 годишната давност или следва искът да се предяви едва когато е налице мотивиран отказ за плащане по чл. 496, ал. 2, т. 2 КЗ, имайки предвид, че застрахователят има право да изиска допълнителни документи, когато представените такива са недостатъчни- чл. 496, ал. 4 КЗ?
Когато е отправено писмено от застраховател уведомление за представяне на допълнителни доказателства/ влязъл в сила съдебен акт ведно с мотиви/, без да съдържа окончателно произнасяне по претенция, то следва ли да се приеме като отказ за изплащане на застрахователно обезщетение или се приема, че е налице отказ за разглеждане на застрахователна претенция до представяне на изисканите доказателства?
Въпреки че директивата не е регламент и не става автоматично част от вътрешното право на страна -член на ЕС, могат ли граждани на ЕС да се позовават директно на директива на ЕП и на СЕС за защита на свои права, свободи и законни интереси, ако в национален закон или разпоредба съществува неяснота или противоречие в тълкуването на правната норма, водеща до нарушаване на признати европейски права във връзка със задължителната застраховка гражданска отговорност“ и изплащане на застрахователно обезщетение по повод настъпило застрахователно събитие / Директива 2009/103/ЕО на ЕП и СЕС/?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елена Арнаучкова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
За необходимостта при приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от преценка на релевантните факти и обстоятелства по делото за определяне степента (квотата) на принос на пострадалото лице за настъпването на вредоносния резултат.
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 380 ал. 3 КЗ, чл. 430 ал. 1 т. 2 КЗ, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 493 ал. 1 т. 5 КЗ, чл. 496 ал. 1 КЗ, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 6 ал. 2 ГПК
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дължи ли застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по прекия иск на увреденото лице лихви за забава върху застрахователното обезщетение, които са в рамките на лимита на отговорност, от датата, на която е уведомен за настъпването на застрахователното събитие, или по отношение на отговорността на застрахователя за заплащане на лихви за забава приложение следва да намери единствено разпоредбата на чл. 497 КЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Димитров
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
От кой момент се дължи законна лихва върху присъденото застрахователно обезщетение при предявен пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ?
В кои случаи неизпълнението на задължението на увреденото лице да посочи банкова сметка - чл. 380, ал. 1, изр. 2 КЗ, има значение за началния момент на задължението на застрахователя за заплащане на законна лихва?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 106 ал. 3 КЗ, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 2 ГПК, чл. 380 ал. 1 КЗ, чл. 380 ал. 3 КЗ, чл. 429 ал. 2 т. 2 КЗ, чл. 429 ал. 3 КЗ, чл. 429 КЗ, чл. 430 ал. 1 т. 2 КЗ, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 432 КЗ, чл. 493 ал. 1 т. 5 КЗ, чл. 496 ал. 1 КЗ, чл. 497 ал. 1 КЗ, чл. 497 КЗ, чл. 498 ал. 1 КЗ, чл. 498 КЗ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Налице ли е съпричиняване от страна на пътник, пътуващ в превозно средство с животинска тяга, чийто водач не е спазил разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗДвП за оборудване на превозното средство със светлинни източници? Може ли въззивният съд да се произнесе по възражение за съпричиняване, без същото да е изрично заявено от страната като такова? Дали всяко нарушение на правилата за движение е от значение за настъпване на вредоносния резултат, или само това, което е в пряка причинна връзка с пътнотранспортното произшествие? За да се приеме съпричиняване поради неизползване на светлоотразителна жилетка от страна на пътник в превозно средство с животинска тяга, достатъчно ли е да се докаже фактът на непоставянето й, или трябва да се докаже причинна връзка между неизползването на светлоотразителна жилетка и настъпилия вредоносен резултат? При липса на категорични доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия правилно ли е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД? Следва ли в решението си въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност и всички въведени с въззивната жалба възражения и доводи на страните, като изложи мотиви и изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи? При определяне на размера на съпричиняването трябва ли съдът да посочи критерии за това и следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат? Относно началния момент на дължима законна лихва за забава от застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в случаите на предявен пряк иск срещу него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мими Фурнаджиева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
За определяне на обезщетение за неимуществени вреди на наследници на починал при ПТП, длъжен ли е съдът да извърши прецизна оценка на всички обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението по справедливост и точното приложение на чл. 52 ЗЗД - особеностите на личните взаимоотношения?
При наличие на обективна невъзможност за събиране на доказателства, поради наличие на законова пречка - неиздаване на виза за придвижване до компетентния съд в Република България и др., при дело с международен елемент, допустимо ли е съдът да изхожда изцяло от общите принципни в отношенията между деца и съпруга от една страна и починал при ПТП баща, за особена близост между тях и причинените им в резултата на ПТП вреди?
Наличието на неимуществени вреди у наследници на починал при ПТП, доказва ли се с общите принципи в отношенията за близост между деца и съпруга от една страна и починалия им баща и съпруг от друга, характерни за обичайния бит и семейство, при липса на други доказателства, и при липса на доказателства за влошени отношения между тях?
Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти и върху закона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
чл. 146 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. второ ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 45 ЗЗД, чл. 496 ал. 1 КЗ, чл. 498 ал. 3 КЗ, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 6 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат и при какво съотношение на двамата участници в произшествието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат на ПТП лице, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ и следва ли определеното от съда обезщетение да съответства на установените по делото факти?
Следва ли съдът при определяне на дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди да съобразява и социално-икономическата обстановка в страната, израз на която са и лимитите на застрахователно покритие, или критерий за нея е размерът на минималната работна заплата към момента на увреждането?
Длъжен ли е въззивният съд в постановеното от него решение при определяне на справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди да обсъди в съвкупност и вземе предвид всички събрани доказателства по делото, както и да се произнесе по всички наведени доводи и възражения от страните?
Налице ли е процесуално нарушение, ако въззивният съд не е допуснал до разпит своевременно поискан трети свидетел, а при преценката си за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е установил, че разпитаните вече двама такива не са установили твърдените болки и страдания в пълен обем при предявен пряк иск срещу застраховател?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.