30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Договор за строителство

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Договор за строителство” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Кога настъпват вещноправните последици на нотариален акт за покупка на вещното право на строеж върху обект (апартамент) от жилищна сграда, ако към датата на подписването цената на вещното право е била заплатена, но договорът съдържа клауза с отлагателно условие относно момента на преминаване на правото на собственост, обвързан с плащания по сключен между страните договор за строителство?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Може ли да се води дело по чл. 61, ал. 1ЗЗД (извършване на работа без възлагане в чужда полза - което е основанието на иска на ищеца) и искът да бъде уважен изцяло, ако ищецът твърди, (а и свидетели потвърждават), че работите са му били възлагани от пълномощник на възложителя, макар и устно, т. е. основанието на иска не може да бъде гестия, тъй като възлагане, според ищеца, е имало?
Може ли да бъдат присъдени мораторни лихви, без главницата (ако изобщо има такава) да е била поискана от страната, която претендира, че й се дължат мораторни лихви, без да са издадени фактури и изпратени на твърдяния длъжник и без да се установи в процеса в условията на пълно и главно доказване кога, как и от кого е извършена всяка от дейностите? Ако главницата е сбор от различни претенции за извършени дейности през различни периоди от време, от кога започва да тече погасителната давност за всяко от тези вземания?
Може ли да се уважи един иск изцяло, без да има записвания в съдебно-техническите и икономически експертизи за точни размери на извършени СМР и довършителни работи, а само с твърдения, че тези СМР не може да ги няма на мястото - без доказани обем, количество и качество и без данни да са приети от възложителя, от проектанта и от надзорника по съответния ред, както изисква Наредба №3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (където нормите са императивни)? Може ли да бъде уважен иск изцяло, ако самото вещо лице Д. в САС (икономическа експертиза) е заявил в с. з., записано в последния протокол на делото пред САС, че не е възможно да се разпределят в пари претенциите по количества, посочени от вещите лица (СТЕ), тъй като там са дадени в друга мерна единица?
Ако в Наредба №3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (задължителна за всеки вид строителство, като без нейното приложение няма как да се установи размерът на извършени СМР и довършителни работи) се изисква задължително писмена форма за валидност на приемането на всички извършвани действия в строителството (която норма е императивна), може ли претенциите на ищеца да се докажат само с един неподписан от ответника протокол, съставен от единствения свидетел по делото, който не е имал пълномощия да издава такива документи от страна на управителя на дружеството строител, който протокол не е изпратен по съответния начин (например нотариална покана) на собственика на имота и въз основа само на твърденията на лицето (св. Р., който не е имал пълномощно от управителя на дружеството да съставя такива актове), което е изготвило протокола, без възможност възложителят (ответник по исковата молба) да провери количеството и качеството на извършените дейности, ако приемем, че ищецът изобщо ги е извършил, след като от доказателствата по делото става ясно, че на обекта са работили още поне 5 дружества? Може ли изобщо в нарушение на Наредба №3/2003 г. да се приемат устни доказателства, като наредбата изисква в хода на строителството всички протоколи да са в писмена форма?
Може ли едно решение да се основава само на документи, които според самия съд нямат материална доказателствена сила за ответника и за Съда?
Може ли съдът да приема като доказателства, на които изцяло се основава атакуваното решение, фактури и други счетоводни документи, които не отговарят на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти, издадени три години след приключването на строежа с разрешение за ползване?
Може ли да бъде присъдена законна лихва върху главницата за период от три години (от април 2021 г. до март 2024 г.), през който въззивната инстанция (САС) не можа да намери три вещи лица, които да изготвят допуснатата пред въззивната инстанция повторна експертиза, като спорно е изобщо дали беше правилно това допускане на СТЕ при действието на нормата на чл. 266 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иванка Ангелова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Законосъобразно ли е да се ангажира отговорност на страна по договор на основание клауза за неустойка за забава от вече развален договор и противоречи ли това на Тълкувателно решение №7/2013 г. от 13.11.2014 г. на ОСГТК на ВКС?
Законосъобразно ли е по иск за пропусната полза от нереализирана печалба на търговец, същата да бъде изчислена, без изследване на разходите (преки и непреки) за дейността на търговеца?
Необосноваността на преценката на съда за действителния размер на обезщетението за пропуснати ползи от нереализирана печалба по договора от 09.04.2015 г., анекса от 07.12.2015 г., както и договора от 07.12.2015 г., води ли до неправилно прилагане на материалния закон – чл. 268 ЗЗД и чл. 236, ал. 2 ГПК?
Длъжен ли е съдът на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства и неизпълнението на това задължение представлява ли съществено процесуално нарушение?
Нищожна ли е клаузата за неустойка в договор поради противоречието й с добрите нрави, с оглед претендирания размер, обстоятелството, че същата е начислявана без краен предел и че уговореното обезщетение поради конкретните си характеристики излиза извън обичайните обезпечителна и обезщетителна функции на неустойката?
Налице ли е надлежно изпълнение на задължение за монтаж и въвеждане в експлоатация на съоръжение представляващо трафопост, без изпълнение на задължение за предаване от изпълнителя на възложителя и на строителния надзор на техническата документация за трафопоста?
Правно възможно ли е съгласно правилата на ЗУТ без предаване на техническата документация за трафопоста, същият да бъде приет от енергоразпределителното дружество - ЧЕЗ, да бъде поставен под напрежение и да бъде въведен в експлоатация?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото - приети и относими към конкретния иск или може да обоснове изводите си по съществото на спора с произволно избрани от него доказателства при пълно пренебрегване на останалите доказателства по делото? Длъжен ли е въззивният съд да обсъжда доказателствата в цялост и да подчинява процесуалните си действия на принципа за установяване на истината?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички твърдения на страните и да мотивира решението си като изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора? Длъжен ли е въззивният съд да изложи подробни, ясни и обосновани мотиви и може ли правните изводи на съда да са противоречиви и декларативни? При тълкуване на доказателствата, следва ли съдът да спази правилата за формалната логика, опита и научното знание? При отмяна на решението на първоинстанционния съд, с което искът е бил уважен, следва ли въззивният съд освен оплакването във въззивната жалба, да обсъди становището и възраженията на въззиваемата страна?
Може ли въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, при липса на съвпадение на фактическите и правните изводи и на крайния резултат от решаващата дейност?
Допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведен от ответника в процеса факт или възражение, при което, излизайки извън рамките на законовите си правомощия, да отмени първоинстанционното решение и да се произнесе по незаявено с въззивната жалба основание за неправилност на решението?
Съществува ли обусловеност между задължението за съставяне и подписване на двустранно подписани протоколи, обр.19 за приемане на работата и/или данъчни фактури и задължение за плащане на доказано приети /с други доказателствени средства/ СМР?
Фактът на изпълнение на договорените от изпълнителя СМР и поставянето му в забава, прави ли задължението за неустойка изискуемо или следва да бъде обусловено от волята на възложителя да подпише протоколи обр.19?
Издаването и изпращането на проформа фактура до възложителя има ли действието на покана за плащане и предпоставка ли е за възникване на изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждение по договор за изработка?
Коя воля е меродавна при тълкуване на сключените договори между страните? При извършване на тълкуване следва ли съдът да търси общата воля на страните - изявеното и обективирано в писмения текст общо намерение, изследвано в контекста на съотносимост на уговорката с останалите договорни клаузи, със смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и добросъвестността, с оглед на установената фактическа обстановка или следва да се тълкува буквалния смисъл на клаузата?
Изпращането на покана и проформа фактура поставя ли възложителя в забава по отношение на задължението за плащане на изпълнената работа в случаите, когато възложителят недобросъвестно отказва да подпише документите, които страните са уговорили като условие за плащане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иванка Ангелова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

За задължението на съда да тълкува клаузите на договора и да изхожда от действително изявената воля на страните?
За задължението на съда да приложи правилата на чл. 20 ЗЗД, за да достигне до действителната воля на страните относно предмета на договора съответно техните изявления?
За задължението на съда да обсъди всички допустимо събрани и относими към предмета на спора доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и всички доводи на страните, които имат значение за решаването на делото, и да обоснове решението си. За задължението на съда да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право?
За задължението на въззивния съд, разглеждащ иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на договорна неустойка по търговска сделка, служебно да следи за евентуална нищожност на съдържащите се в договора уговорки за неустойка, поради противоречието й с добрите нрави (закона)?
В кой момент от развитието на първоинстанционното производство ответната страна, от която се претендира договорна отговорност, следва да упражни възражение за недействителност на противопоставения й договор като сключен от лице без представителна власт? След като такова възражение не се съдържа в подадения от ответника отговор на исковата молба и е направено едва със становището от 27.09.2023 г., депозирано във въззивното производство, то това възражение своевременно ли е или се явява преклудирано?
Процесуалните нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, вследствие на които ответникът не е участвал пълноценно в процеса след първата фаза по размяна на книжа, лишили ли са ответника от възможността за своевременно упражняване - с отговора на исковата молба, на възражение за недействителност на договора за строителство като сключен от лице без надлежна представителна власт?
При липса на своевременно възражение от заинтересованата страна за недействителност на относима към предмета на делото правна сделка, поради сключването й от лице без надлежна представителна власт, допустимо ли е съдът да се произнася в мотивите на решението за нейната нищожност, след като тази нищожност не произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства?
Допустимо ли е съдът служебно да вменява задължения на страна в процеса да представя доказателства за учредяване на представителна власт на лицето, сключило правната сделка и съответно да прилага последиците на чл. 161 ГПК от непредставянето на изискания документ, след като заинтересованата от установяване на твърдяната недействителност страна няма такова доказателствено искане? Това процесуално действие на съда нарушава ли диспозитивното начало в процеса?
Служебното задължение на въззивния съд да изложи фактически и правни изводи след обсъждане на всички доводи и възражения на страните и всички релевантни доказателства?
За обективната невъзможност по чл. 81, ал. 1 ЗЗД и предпоставките за намаляване на обезщетението или освобождаването на длъжника от отговорност по чл. 83, ал. 1 ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иванка Ангелова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

поддържа, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №190/07.02.2020г. по т. д.№24/2019г.,1 гр. о., решение 27/10.04.2020г. по гр. д.№2821/2019г., 3 г. о., решение №292/20.01.2016г. по гр. д. №952/2016г., 3 г. о. и др.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

1235 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела