1/ длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви защо приема, че следва да потвърди размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди при липса на мотиви за фактите и обстоятелствата обуславящи неимуществените вреди и присъденото обезщетение; 2/ следва ли въззивният съд да обсъди всички факти и обстоятелства, посочени от страните и релевантни за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, като ги анализира и да посочи значението им за потвърждаване на присъдения размер; 3/ следва ли съдът при недоказването на връзката на тези вреди с деликта да намали съответно и заявената претенция до един минимален размер; 4/ длъжен ли е въззивният съд правилно да приложи императивна материалноправна норма, а именно чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД по иск с правна квалификация 45 ЗЗД и да присъди обезщетение за вреди, чиято първопричина е деликтна, но за конкретното й проявление са допринесли и други фактори, като действията на пострадалия ищец; 5/ следва ли въззивният съд при определяне на конкретния размер на обезщетението да извърши задължителна и подробна преценка на всички конкретно и обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното тълкуване на критериите при прилагане на принципа на справедливостта и да обоснове какво точно е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, включително при посочване на критериите; 6/ следва ли съдът да се съобрази с практиката за присъден размер на обезщетение за неимуществени вреди по други сходни случаи за един близък период от време. Позовава се на противоречие с ППВС №4/1968 и практика на ВКС.