чл. 9 ЗЗДискр

Подлежат ли на кредитиране свидетелски показания, които не възпроизвеждат преки възприятия на свидетеля относно факти по делото, а отразяват възприятия на трети лица, станали достояние на свидетеля? Разполагат ли с доказателствена стойност и подлежат ли на обсъждане частни свидетелстващи документи, които не притежават материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК? Длъжен ли е въззивният съд, при спазване на правилата на ограниченото въззивно обжалване /чл. 269, изр. 1 ГПК/, когато във въззивната жалба или в отговора е направено оплакване относно фактическите констатации в първоинстанционното решение, да обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и при отчитане на взаимната връзка между тях? Доколко въззивният съд е длъжен да установи точно, респективно да обоснове своя краен акт, по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК, само върху установените правопораждащи факти по делото? Какви факти следва да предостави страната, която твърди, че е дискриминирана, за да се направи предположение, че е налице дискриминация и да се размести доказателствената тежест, по смисъла на чл. 9 ЗЗДискр.? Как се разпределя доказателствената тежест по антидискриминационни дела във връзка с оборимата презумпция по чл. 9 ЗЗДискр.? При какви обстоятелства и факти се приема, че ответникът по антидискриминационни дела трябва да докаже, че принципът за равно третиране не е нарушен? Следва ли лицето, с което се прави сравнение при предположение за евентуална дискриминация да е в абсолютно идентично положение като дискриминираното лице?