чл. 266 ЗЗД

Допустимо ли е и налице ли е основание, респективно - задължен ли е съдът да изгради извод за основателност на заявената и поддържана искова претенция по чл. 266 ЗЗД, при обективна липса на две от предпоставките за основателност на тази претенция, изложени по-горе, както и при наличие на съществени противоречия между установеното с писмени и гласни доказателства по делото? Следвало ли е съдът и бил ли е задължен той да съпостави заключенията на вещите лица по допуснатите и приети съдебно-технически експертизи с показанията на свидетелите, при наличие на изрични заключения, в насоката, че експертът изрично е споменал, че не може да посочи кой е конкретният извършител на монтажните дейности по същото строителство, както и че има данни само за доставката на материалите за строителството на процесните халета и сгради? Допустимо ли е извод за пълно изпълнение на задълженията от страна на ищеца при наличие само на представени фактури за извършени доставки или следващи мероприятия, без представяне на съответни протоколи, материализиращи доставката и най-вече - при липсата на доказателства за приемане на извършените строителни и монтажни дейности, които да са подписани и приети от възложителя-ответник? Доколко реалното изпълнение е доказано общо или е доказуемо само с представянето на базови счетоводни документи? Съответства ли на целта на закона и доколко е съответстващо на нормата на закона съждението на съда в насоката, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за доставка и строителство, при положение, че същото съждение е изградено въз основа само на част от доказателствата (само на гласни такива и на счетоводни документи, изхождащи от ищеца), при наличие на противоречиви данни за същите обстоятелства и факти, установени чрез заключенията по съдебно- техническата експертиза, вещите лица по която са изследвали техническата документация и са извършвали оглед на място на строителството по обекти? Дължи ли съдът във въззивната фаза на производството по делото самостоятелно и повторно да прецени противоречията между писмените доказателства и установеното със заключенията на вещите лица по съдебно- техническите експертизи, при обективно наличие на празнота при установяване на релевантния факт от кого е извършено строителството и довършителните работи на един обект, както и дали и следва ли съдът да изложи задължително свои мотиви при обосноваване на крайните си изводи за основателност на исковите претенции? Задължен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви за относимостта на свидетелските показания, при наличие на противоречие между установяваните с тях факти и установеното със заключенията по съдебно-техническите експертизи? Допустимо ли е да се възприеме, че делото е изяснено от правна и от фактическа страна, при наличие на тези очевидни празноти в доказателствата и следвало ли е съдът да откаже да даде ход по същество на делото при липса на доказателства за установяване наличието на предпоставките за основателност на исковите претенции? Има ли процесуално задължение въззивният съд като втора инстанция по съществото на спора да указва на страните и най-вече - на ищеца - въззиваема страна, че същият не представя доказателства в подкрепа на исканията си, както и следвало ли е въззивният съд да констатира непълнота в доказателствата, респ. - да указва на страните наложителността за събиране на допълнителни доказателства за изясняване на спора от правна страна? В случай на отрицателен отговор на настоящия въпрос, следвало ли е и имал ли е право въззивният съд да възприеме извод за недоказаност на исковите претенции, при изграждане на самостоятелните изводи за правилност на първоинстанционното решение от гледна точка на релевираните с въззивната жалба оплаквания? Допустимо ли е изграждането на извод от фактическа и правна страна за реално изпълнение на задълженията от страна на ищеца само въз основа на представени от ищеца фактури, без събрани данни за реално изпълнение на СМР в пълен обем, както и при липса на данни изобщо за извършени по етапи строителство на сгради, съобразно процесния договор и при противоречие между писмените и гласните доказателства?