чл. 51 ЗКИР

Чл. 51. (1) Кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на:
1. изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри;
2. непълноти или грешки.
3. явна фактическа грешка.
(2) Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота.
(3) Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община.
(4) Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1, т. 2 и 3 за територии, в които попадат повече от 50 поземлени имота, могат да се извършват по искане на кмета на общината.
(5) За извършване на измененията в кадастралната карта се изработва проект в цифров вид във формата по чл. 12, т. 5 и в графичен вид, в който новообразуваните имоти са индивидуализирани с граници и идентификатор. Проектът се изработва от правоспособно лице по кадастър.
(6) При промяна на граници на поземлени имоти и сгради, при създаване на нови обекти на кадастъра, при допълване на непълноти или поправяне на грешки, както и при отстраняване на явна фактическа грешка в кадастралната карта проектът по ал. 5 съдържа и данни от геодезически измервания.
(7) Преместванията на земни маси в резултат на природни бедствия не променят границите на поземлените имоти в кадастъра, освен в предвидените в закон случаи.

Определение №/..2025 по дело №/2024

Вещно право

Длъжен ли е ищецът по иск за собственост да посочи в исковата молба квалификацията на претендираното от него право, както и към кой момент претендира да му бъде признато правото на собственост?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Атанас Кеманов

Определение №/..2024 по дело №/2023

Вещно право

- непотърсена искова защита на правото в продължителен период от време, няма правно значение, освен ако в производството по петиторния иск не се докаже, че ищецът е престанал да бъде собственик. В производството пред инстанциите по същество по настоящото дело това не е прието за установено. От друга страна следва да се има предвид приетото с ТР №8/23.02.2016 г. по тълк. д. №8/2014 г. на ОСГК на ВКС, че искът с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР, какъвто е един от предявените срещу касаторите иск, е установителен иск за собственост, а трайната съдебна практика и правната теория приемат, че искът за собственост не се погасява по давност. А щом исковете за собственост са изключени от действието на погасителната давност, то без правно значение за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск е продължителността на периода, в който носителят на правото на собственост е бездействал. Това означава, че допускането на касационно обжалване по първия въпрос не би довело до краен извод, различен от приетия в обжалваното решение, и следователно общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК не е налице.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Маргарита Соколова

Върховен касационен съд

I-во отделение, Гражданска колегия

съдия Маргарита Соколова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

чл. 109 ЗС, чл. 2 ал. 5 ЗКИР, чл. 200 ЗУТ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 290 ал. 1 ГПК, чл. 51 ЗКИР, чл. 54 ал. 2 ЗКИР, чл. 68 ал. 1 ЗС, чл. 70 ал. 1 ЗС, чл. 99 ЗС

Определение №/..2024 по дело №/2023

Вещно право

1. „От какво се определя характерът и видът на един иск; Дали това е записаното в исковата молба, нейният петитум, приетият доклад по делото в първа инстанция, записаното в диспозитива на постановеното решение от първата инстанция, или се определя от преценката на въззивната инстанция, например с постановяване на решението”, и 2. „Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения”. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №/..2024 по дело №/2024

Вещно право

в исковото производство по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е необходимо не само проследяване и установяване на собствеността към момента на одобряване на кадастралната основа, но и проследяването в предходни моменти (преди одобрението на процесния план).

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Светлана Калинова

Определение №/..2022 по дело №/2022

Вещно право | Недопуска

1. Длъжен ли е въззивният съд съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото и длъжен ли е да прецени всички правнорелевантни факти и доказателства, от които произтича спорното право, така че да реши делото според точния смисъл на закона; 2. Как се извършва преценка за идентичност на имоти, които се възстановяват по ЗСПЗЗ, особено когато няма кадастрални планове към момента на образуване на ТКЗС; 3. Може ли да се придобие имот по давностно владение, ако същият подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ; 4. Трябва ли страната, която претендира изтекла в нейна полза придобивна давност, при спор за собственост на недвижим имот в режим на съсобственост, създадена на основание наследяване, да докаже в процеса, че е извършила действия, с които е престанала да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои; 5. Придобит ли е по давност имот, представляващ дворно място, ако нотариалният акт по обстоятелствена проверка е съставен след определянето на границите на дворното място с околовръстен строителен полигон и част от описания в нотариалния акт имот е останал извън регулацията, а в последствие е включен в КВС и КК на населеното място като част от имот – земи по чл. 19 ЗСПЗЗ. Поддържа се, че първите четири поставени въпроса са решени в противоречие с практиката на ВКС, а последният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Пламен Стоев

Решение №/..2022 по дело №/2021

Вещно право | Граждански процес | Съдебна делба

Какво е действието на отразяването в кадастралната карта на вида и предназначението на застроен обект, съдът обвързан ли е от него при извършване на делбата и може ли в делбеното производство при преценката за поделяемост по чл. 203 ЗУТ и обособяването на отделни обекти да се променя отразения в кадастралната карта вид на обекта по предназначение, като се съобразява и фактическото им обособяване и ползване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт