чл. 49 СК

Има ли право българският съд да приеме, че е налице прехвърляне на компетентност на съд на друга държава-членка по отношение на искове за родителска отговорност при условията на член 12 от Регламент /ЕС/ №2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност и относно международното отвличане на деца, без да посочи коя хипотеза на чл. 12 от Регламента е приложима, да приеме, че не са били налице предпоставките на Регламента за избор на съд, без да отчете обстоятелството, че българският съд вече мълчаливо е приел международната си компетентност, отчитайки отговора на исковата молба и насрещния иск по образуваното пред него дело за развод и родителски права и издръжка и дори е провел две открити съдебни заседания?
Отпада ли приетата международна компетентност на българския съд, след като по влязло в сила решение, касаещо отвличане на детето от единия му родител /майката в случая/ е постановено, че друга държава е тази по последното обичайно местопребиваване на детето?
Преценката за висшия интерес на детето свързана ли е само с обстоятелството, че детето има обичайно местопребиваване на територията на друга държава-членка на ЕС?
Ако българският съд вече е приел мълчаливо международната компетентност и е провел две открити съдебни заседания, има ли право да приема впоследствие, че му липсва международна компетентност, без да посочи изрично в определението за прекратяване на делото правна норма от действащия Регламент на ЕС /Регламент №2019/1111/, която евентуално би била основание за прекратяването според съда или на друг действуващ нормативен акт /КМЧП/ и може ли липсваща аргументация да бъде заместена от такава на второинстанционния съд в неговия акт?
При спиране изцяло на съдебното производство за прекратяване на брака и съединените с него небрачни искове по реда на чл. 229, ал. 4 ГПК до приключване с окончателен съдебен акт на друго дело, с което ще бъде решен преюдициален въпрос за изхода на цялото производство, а именно кой е международно компетентният съд да го разгледа, процесуално допустимо ли е при възобновяване на спряното производство и без да е било направено искане от нито една от страните първоинстанционният съд по своя преценка и в противоречие с влязлото в сила съдебно решение по преюдициалния спор да постанови разделяне на иска по чл. 49 СК от задължително съединените с него искове по чл. 59 СК – за родителска отговорност?
По какъв начин се гарантират правата на родените от брака малолетни и непълнолетни деца при допускане на развод по реда на чл. 49 СК от страна на съда и разделянето на исковете по чл. 59 СК по негова преценка и без съгласието на страните?