чл. 497 ал. 1 т. 1 КЗ

Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?
Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и с конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?
Съобразено ли е присъденото от въззивния съд застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца телесни увреждания със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС относно размера на справедливото обезщетение за репарация па претърпените неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?
Следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, респ. определеното застрахователно обезщетение да бъде намалено, ако не е налице противоправно поведение на пострадалия, което да се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат?
За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото застрахователно обезщетение, следва ли приносът на пострадалия да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела?
Как следва да се произнесе въззивният съд по отношение самостоятелната си оценка на събраните по делото доказателства и следва ли да ги изложи в собствени мотиви относно крайните си изводи?
Може ли в исковото гражданско производство съдът да формира вътрешното си убеждение и да обоснове крайните си изводи на база на доказателства /протоколи за разпит на свидетели и експертиза/, изготвени в досъдебно наказателно производство, които не са събрани непосредствено пред него и следва ли те да бъдат изключени от доказателствения материал по делото?
В хипотеза, в която съдът приеме наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, от страна на пострадалото лице, следва ли да съпостави приноса му с този на виновния водач, за да установи действителния обем, в който всеки един от участниците е допринесъл за процесното ПТП, като сравни поведението на всеки един от тях като участник в същото с оглед правилата в ЗДвП, които са били длъжни да спазват?
Кои са законоустановените критерии за определяне на конкретния принос на делинквента и пострадалия в единния цялостен съпричинителен процес между фактите и явленията в обективната действителност и какви са нормативните изисквания за съпоставяне на тяхното каузално участие в процеса на настъпване на вредоносните последици?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички изложени във въззивната жалба възражения?
Липсата на анализ и съпоставяне на задължителните критерии по приложението на чл. 52 ЗЗД с установените по конкретното дело обстоятелства, включително и по такива установени от първоинстаинионния съд и необжалвани от страните, представлява ли нарушение на принципа на справедливост при определяне на обезщетението?
При определяне на процента на съпричиняване от страна на пострадалия, съдът длъжен ли е да направи цялостен анализ на събраните доказателства за приноса и да извърши комплексна оценка на участието на делинквента и пострадалия в причиняването на общата вреда, като ги съпостави?
Длъжен ли е съдът да вземе предвид и да прецени доказаните нарушения на нормативните актове, регулиращи движението по пътищата от страна на пострадалия, за да определи приноса по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?