чл. 225 ал. 3 КТ

На коя база следва де се определят обезщетенията по КТ поради незаконно уволнение, включително това по чл. 225, ал. 3 КТ, като се има предвид, че последното получено от служителя трудово възнаграждение е за срока на предизвестие?
Налице ли е фиктивно възстановяване на незаконосъобразно уволнен служител на заеманата от него длъжност само с издаване на заповед за възстановяване, без това да е извършено реално, като съкото да послужи за законосъобразно уволнение, без служителят да е встъпил в изпълнение на своите трудови задължения по силата на решението за възстановяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Дора Михайлова

Решение №/..2025 по дело №/2024

Длъжен ли е въззивният съд да разреши материалноправния спор повторно, като се произнесе по целия спорен предмет на делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

чл. 131 ГПК, чл. 222 ал. 3 КТ, чл. 225 ал. 3 КТ, чл. 250 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. второ ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 78 ал. 6 ГПК

съдия Борис Илиев

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Определение №/..2025 по дело №/2024

При установено пасивно процесуално поведение от ответника, след като е получил определение №601 от 13.05.2024 г. съдът длъжен ли е да продължава да прилага служебното начало по реда на чл. 101 ГПК и отново да дава възможност на ответника да поправи своето пасивно процесуално поведение?
При установено от съда неспазване на седмодневния срок считано от 05.06.2024 г. даден на ответника да извърши указаните му с определение от 05.06.2024 г. по реда па чл. 101 ГПК действия, има ли право ВТОС при постановяване на своето решение да обсъжда твърденията изложени в двата отговора на нашите ИМ, както и писмените доказателства приложени към тях или е длъжен на основание чл. 101, ал. 3 ГПК да приеме, че процесуалните действията на адв. К. извършени по гр. д. №2425 по описа на Великотърновския районен съд за 2020 г. преди 09.04.2021 г. не са потвърдени от ответника?
Констатациите на наказателния съд в мотивите на присъдата по наказателно частен характер дело №182/2021 г. по описа на Великотърновския районен съд обвързват ли гражданския съд със задължително приемане за доказан или за недоказан иска на ищеца?
Има ли право Великотърновския окръжен съд да обсъжда писменото доказателство - наказателно частен характер дело №182/2021 г. по описа на Великотърновски районен съд, за което доказателство ищеца е посочил на съда. че се отказва да бъде част от неговата защита?
Има ли право Великотърновския окръжен съд по реда на чл. 300 ГПК да приема мотивите па Наказателно частен характер дело №182/2021 г. по описа на Великотърновския районен съд, за присъдено нещо?
Има ли право Великотърновския окръжен съд да формира правните си изводи в обжалваното решение обсъждайки тези мотиви?
Мотивите на Наказателно частен характер дело №182/2021 г. по описа на Великотърновския районен съд, относно действията на две физически лица, относими ли са - доказателствен материал ли са, към материално правния въпрос за недопускането на ищеца на 07.08.20 г. до работното му място или това обстоятелство следва да бъде установено със съответните доказателствени средства в рамките на гражданския процес?
Каква е доказателствената сила на констатациите в мотивите на присъдата па наказателния съд изложени по Наказателно частен характер дело №182 по описа на Великотърновския съд за 2021 г., съгласно чл. 300 ГПК, относно установяване факта на недопускане на ищеца на 07.08.2020 г. от страна на ответника до функциите на Търговски представител, когато но наказателното дело подсъдимите са физически лица, а по гражданското дело ответника е юридическо лице?
При липса на легитимно даден от страна на ответника по реда на чл. 131 ГПК отговор на нашите две искови молби, допустимо ли е съдът да му дава възможност със свидетелски показания и други доказателства, да доказва факти и обстоятелства, които са му били известни в срока по чл. 131 ГПК?
Допустимо ли е съдът да формира своите правни изводи на дадени свидетелски показания допуснати в нарушение чл. 164, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и представени пред съдът след преклузивния срок за даване от ответника на отговор на ИМ по реда на чл. 131 ГПК?
Има ли право първоинстанционния съд да събира, а въззивния съд да обсъжда служебно събрани доказателства относно факти и обстоятелства, за които ответника не с направил възражение с редовно подаване на отговор по реда на чл. 131 ГПК на нашите искови молби и които ищеца не е посочил, като част от защитната си теза?
Длъжен ли е Великотърновския окръжен съд да се произнесе по всички ни доводи и твърдения, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност във връзка е тези доводи, като изложи собствени мотиви по спора, включително и доводите ни за недопустимост на първоинстанционното решение, които надлежно сме въвели във въззивната ни и в допълнителната въззивна жалби?
При какви обстоятелства е налице незаконно недопускане на работа на възстановен по съдебен ред работник?
Необходимо ли е възстановен по съдебен ред работник да се явява ежедневно в предприятието за започване на работа при условие, че при първото му явяване не са му предадени средствата - оръдията на труда, за да изпълнява трудовите си функции?
Достатъчно ли е еднократното явяване на възстановен по съдебен ред работник за да заеме длъжността на която е възстановен или има задължението от момента на недопускането му всеки ден в рамките на работното време да бъде на работното си място?
Действието на ответника - искане на медицински свидетелство по смисъла на чл. 1, т. 4 Наредба №4/11.05.1993 г.„ пречи ли на ищеца да започне реалното на 07.08.2020 г. да изпълнява работата, за която е нает?
Факта, че ответника не предава на 07.08.2020 г. средствата на труда необходими на ищеца за да изпълнява трудовите си функции проявна форма на бездействие ли с на недопускането му до работа?
Необходимо ли е личното явяване и присъствие на работното място на възстановения от съда работник или служител до неговото допускане до работа, след като на писмените уведомления до работодателя си той е заявил, че на 07.08.2020 г. ще се яви да започне работа и явявайки работодателя му проявява бездействие, като не му предоставя условията средствата на труда за да може работника да започне работа?
Явяването в предприятието на възстановения па работа работник по смисъла на разпоредбата на чл. 225, ал. 3 КТ трябва ли да е само еднократно и първоначално или трябва да е подкрепено и други конклудентни действия в бъдещ период от време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Жива Декова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Определение №/..2025 по дело №/2024

Издаване на заповед за възстановяване на работника/служителя следва ли да се приеме като достатъчно необходимо действие от страна на работодателя, за да се приеме, че работникът/служителят възстановен на работа?
Уведомяването на НАП за възстановено трудово правоотношение следва ли да се приеме за достатъчно необходимо действие от страна на работодателя, за да се приеме, че работникът/служителят е възстановен на работа?
Следва ли въвеждането на пропускателен режим в административна сграда във връзка с въведената епидемична обстановка от COVID 19 да се счита като хипотеза за недопускане до работа по смисъла на чл. 213 и чл. 235 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Албена Бонева

Определение №/..2024 по дело №/2023

„Осъществяваната от общинския съветник дейност на заседанията на общинския съвет и на неговите комисии представлява ли по своето естество трудова дейност или не, респ. може ли да бъде трудова или не?“; „Следва ли да се извърши намаляване на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ с намаляване на възнаграждението, което е получил уволнения работник като общински съветник, в хипотеза, в която служителят престира работна сила по правоотношение, приравнено на трудовото по смисъла на КСО?“; и „Когато едно правоотношение е третирано от осигурителното право като трудово, то следва ли да се извърши намаляване на претенцията по чл. 344, л. 1, т. 3 КТ с възнаграждението което е получавала страната по това правоотношение?“. Според касатора тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния административен съд /ВАС/, същевременно поддържа, че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

съдия Борис Илиев

чл. 220 ал. 1 КТ, чл. 222 ал. 1 КТ, чл. 224 ал. 1 КТ, чл. 224 КТ, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 225 ал. 3 КТ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 328 ал. 1 т. 2 предл. второ КТ, чл. 329 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ

Определение №/..2023 по дело №/2023

по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а и такъв не може да бъде уточнен и конкретизиран от касационната инстанция, съобразно разрешенията в т. 1 ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Както в частната касационна жалба, така и в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към нея, се съдържат единствено оплаквания за неправилност на обжалваното определение, свързани с преценката за недопустимост на предявения инцидентен установителен иск. Проверката за правилността на атакуваното определение ще се извърши само ако същото бъде допуснато до касационно обжалване. Тъй като жалбоподателят не е формулирал правен въпрос, разрешен от въззивния съд и обусловил решаващите правни изводи, само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се разглежда наличието на допълнителната предпоставка, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За пълнота следва да се допълни, че в случая уволненият служител иска отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение. Не може да има съмнение, че съдът е сезиран с трудов спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 КТ. Заповедта на изпълнителния директор на едно дружество за дисциплинарното уволнение на работника или служителя не съставлява волеизявление на административен орган в изпълнение на делегирани му със закона властнически правомощия, респ. създаващо правоотношение на власт и подчинение. По своята правна същност това волеизявление е от гражданскоправно естество на работодател, а не е административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Съгласно чл. 357, ал. 1 КТ споровете между работника/служителя и работодателя относно прекратяването на трудовите правоотношения се квалифицират като трудови и уволненото лице разполага с право на иск за отмяна на незаконното уволнение, а не за прогласяване недействителността на административен акт. В този смисъл и решение №137/25.3.2011г. по гр. д. №1112/2010г. на IV ГО на ВКС, с което въззивният съд изцяло се е съобразил.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

Определение №/..2023 по дело №/2023

от съществено значение за точното прилагане на закона и развитието на правото", без такъв въпрос да е формулиран. Изложени са твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

съдия Борис Илиев

чл. 225 ал. 3 КТ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК

Определение №/..2022 по дело №/2022

Недопуска | Трудово право

1. Допустимо ли е уважаване на молба за допускане до работа на служител по влязло в сила решение за отмяна на заповед за уволнение, при наличие на неприключил спор със СПН към датата на подаване на молбата, по дело между същите страни за отмяна на заповед за прекратяване на нововъзникнало ТПО за период съвпадащ с датата на молбата; 2. Допустимо ли е възстановяване на длъжност на служител и допускането му до работа от дата, която съвпада с период на съществуващо ТПО, както и в случаите, когато за периода на нововъзникнало ТПО спорът пред съд между същите страни не е приключил с влязло в сила решение; 3. Съществува ли задължение за работодателя да допусне до работа служител по влязло в сила решение, при наличие на издадена друга заповед, с която възникналото ново ТПО е прекратено, като към датата на подаване на молбата няма решение със СПН, в случай че молбата попада в период, в който няма окончателен съдебен акт за това друго нововъзникнало ТПО; 4. Длъжен ли е работодателят да възстанови служителя на заеманата от него длъжност във връзка с влязло в сила съдебно решение, както и да го допусне до работа, в случай, че съществува неприключил съдебен спор между същите страни по отношение на обжалване на заповед за прекратяване на друго нововъзникнало ТПО; 5. Явяването на работа на работник или служител, преди датата на влизане в сила на решението, с което се възстановява по друго нововъзникнало правоотношение, от значение ли е за кумулиране на предпоставките по чл. 225 КТ и изключва ли правото на обезщетение на служителя; 6. При наличие на две различни правоотношения работодателят длъжен ли е да се позове на заповедта от по-късна дата за назначаване по друго нововъзникнало ТПО, за да откаже да допусне работника на работа, която същият е изпълнявал по първоначалното ТПО, назначен със заповед от по-ранна дата; 7. Съставлява ли фактът на явяването на работника на работа преди датата на влизане в сила на решението, с което се възстановява по второ ТПО при същия работодател, релевантно обстоятелство по чл. 225, ал. 3 КТ по първоначалното ТПО; 8. При съществувало ТПО, прекратено със заповед и друго ТПО между същите страни, прекратено със заповед от по-късна дата, като и двете заповеди са отменени с влезли в сила решения, с които работникът е бил възстановен на работа, то допустимо ли е да се присъжда обезщетение по първото ТПО за период, съвпадащ с периода, през който е съществувало второто ТПО. Касаторът поддържа, че по така формулираните въпроси не е налице съдебна практика.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

Определение №/..2022 по дело №/2022

При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, при уважаване на чиято претенция не е взето предвид единствено брутното трудово възнаграждение на работника, а и допълнителни плащания към него, които не формират това възнаграждение, следва ли съдът, дори при липса на изрично възражение от ответника – работодател да съобрази това обстоятелство по собствен почин?
Относно момента на настъпване на преклузията за събиране на доказателства във въззивното производство.
За начина на определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Христова

Опр. по чл. 288 ГПК за допускане, Определение - други, Определения по чл. 288 ГПК, Решени

съдия Мария Христова

Предстои добавяне, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

чл. 18 ал. 2 т. 2 ТДТС, чл. 224 КТ, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 225 ал. 3 КТ, чл. 225 КТ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 328 ал. 1 т. 6 КТ, чл. 344 ал. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ

Определение №/..2022 по дело №/2022

Недопуска | Трудово право

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

съдия Яна Вълдобрева

Определение - други