всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 60 КСО

Квалифициране на злополуката за трудова
Чл. 60. (1) Длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието и данните в информационната система по чл. 33, ал. 5, т. 7 в 14-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.
(2) При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността.
(3) Разпореждането се изпраща на осигурения и на осигурителя/предприятието ползвател.
(4) Разпореждането подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по реда на чл. 117.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Какви са критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на телесни повреди?
Налице ли са обективни причини, за които ищцата не носи отговорност за проява на груба небрежност, доколкото при придвижването на останалите работници до работното място по обичайния маршрут на придвижване никой друг работник в дружеството не е претърпял подобен инцидент за работната смяна, като този, настъпил с ищцата, и претърпян само от нея за работния ден при придвижване до работното място?
При присъждане на обезщетение по чл. 200 КТ, когато ищецът претендира единствено обезщетение за претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди, приспада ли се полученото обезщетение за временната нетрудоспособност на основание чл. 200, ал. 3 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Златина Рубиева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

решение №159/15.01.2018 г. по гр. д. №251/2017 г. по описа на ВКС, III г. о., решение №186/21.10.2019 г. на ВКС по гр.эд. №246/2019 г. III г. о., решение №307/21.04.2020 г. на ВКС по гр. д. №1974/2019 г., IV г. о. и решение №523/07.08.2024 г. по гр. д. №103/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бисера Максимова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

От кога тече погасителната давност за вземането по чл. 200 КТ за обезщетение на вреди от трудова злополука и за отговора има ли значение дали разпореждането за установяване на трудовата злополука по чл. 60 КСО е било връчено на осигуреното/на пострадалото лице, респ. на неговите наследници?
Допуснал ли е въззивният съд нарушение на съдопроизводствените правила, ако не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка и не е изложил съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал не е изградил фактически и правни изводи, отговаряйки на оплакванията във въззивната жалба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Златина Рубиева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е съдът да даде правна квалификация на иска с указания на страната?
Дължимо ли е обезщетение за разликата във възнаграждението на трудоустроен работник, което е получавал преди и след трудоустрояването и може ли тази разлика да се търси с иск по чл. 45 ЗЗД?
Длъжен ли е съдът да даде подобни указания в доклада след като именно по вина на работодателя ищеца като трудоустроен е бил лишен от разлика във възнаграждението?
Длъжен е работодателят да направи необходимите вноски и да уведоми НОИ /НАП/, че има възстановен от съда работник, който е трудоустроен и кой следва да заплати разликата във възнаграждението?
Налице ли е колизия между нормите на КСО и КТ и ако е приложима нормата на чл. 320, ал. 2 КТ, то нормата на КСО не го ли лишава от тази възможност?
Липсва ли законов текст, уреждащ хипотеза при която съдът е отменил незаконосъобразна заповед на работодателя и е възстановил на работа трудоустроен работник след съдебен процес, продължил няколко години?
Кой дължи разликата във възнаграждението – НОИ или работодателя и по кой текст е дължима тази разлика /чл. 320, ал. 2 КТ, чл. 45 ЗЗД/, за да бъдат обезщетени вредите от временно намалена работоспособност в случай, че съществува разлика във възнаграждения и тя е в ущърб на заболялото лице?
Дължи ли съдът произнасяне по всички оправдания, довод и аргументи на страните?
Изключен ли е съдебният контрол при упражняване на право на преценка по целесъобразност на работодателя, когато това право е упражнено недобросъвестно?
Може ли да се оттегля декларация и протокол за трудова злополука, когато работникът е поискал да бъде разследвана?
При оттегляне от работодателя на документи за трудова злополука, следва ли да бъде уведомен работника за това и ако не е, налице ли е злоупотреба с право?
Длъжен ли е НОИ, независимо от оттегляне на документите от работодателя за настъпила трудова злополука, да извърши разследване и да уведомѝ работника за заключението си?
Длъжен ли е въззивният съд при непълнота на доказателствата, да даде указания за представяне на относими доказателства, които поради погрешно разпределена доказателствена тежест и непълнота на доклада, не са събрани от първата инстанция?
Може ли да се счита тригодишният давностен срок за търсене на отговорност по чл. 200 КТ за пропуснат от работника при висящ съдебен процес със същия работодател заради незаконно уволнение?
Безплатен ли е трудовият процес или при осъдително решение се дължи заплащане на такси и разноски?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

За обстоятелствата, които следва да бъдат отчетени от съда като критерии за определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди и част от тях ли са инфлацията и икономическата конюнктура в страната?
Подлежи ли на намаляване дължимото от работодателя по чл. 200 КТ обезщетение за неимуществени вреди с платеното на пострадалия обезщетение по застраховка „ Трудова злополука?
За приложението на чл. 201, ал. 2 КТ?
За процесуалните задължения на въззивния съд когато промени подлежащи на доказване факти и за обвързващата материална доказателствена сила на протокола по чл. 58, ал. 6 КСО?
Как се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди и следва ли да е съобразен със съдебната практика за сходни хипотези, какви са критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД?
Как се преценяват от съда събраните по делото доказателства, в частност – свидетелските показания и заключенията на вещите лица?
Кои са критериите, от които се ръководи съдът при определяне размера на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв и какви обстоятелства следва да съобрази при произнасяне по възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Джулиана Петкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Счита ли се разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което се признава или не една злополука за трудова по смисъла на чл. 60 КСО, във вр. с чл. 200, ал. 2 КТ, за акт, който не подлежи на съдебен контрол, в контекста на липса на доказателства за мястото и времето на настъпване на увредата? Длъжен ли е съдът да събира доказателства за мястото и времето на настъпване на злополуката при предявен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, при положение, че с възражение в отговора по 131 ГПК и на предходните две инстанции ответникът по иска е оспорил това? Следва ли да се намали отговорността на работодателя при недоказана по време и място злополука, макар и призната като трудова злополука по смисъла на чл. 60 КСО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

В установяване на основанието на предявен иск за обезщетение на вреди от телесна повреда или смърт на държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР необходим ли е влязъл в сила индивидуален административен акт по чл. 60 КСО, а ако такъв не е издаден – при какви условия следва да се приеме, че е налице хипотеза по чл. 58, ал. 1 КСО, възпроизведена в чл. 7, ал. 2 Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ)?
Възниква ли вземането за обезщетение по чл. 238 ЗМВР, ако средната телесна повреда е причинена, респ. настъпила в междудневната или междуседмичната почивка по време на командироването на служителя със заповед по чл. 181а ЗМВР?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

От кога тече погасителната давност за вземането по чл. 200 КТ за обезщетение на вреди от трудова злополука и за отговора има ли значение дали разпореждането за установяване на трудовата злополука по чл. 60 КСО е било връчено на осигуреното/на пострадалото лице, респ. на неговите наследници?
Допуснал ли е въззивният съд нарушение на съдопроизводствените правила, ако не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка и не е изложил съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал не е изградил фактически и правни изводи, отговаряйки на оплакванията във въззивната жалба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Златина Рубиева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

касаят приложението на конкретни разпоредби от Кодекса за социално осигуряване, които биха имали значение при евентуален спор за дължимостта на обезщетение за трудова злополука по чл. 200 КТ, какъвто иск в случая не е предявен и не е разглеждан от въззивната инстанция. За да отхвърли предявения иск за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на възложител на работата по стопанисване и поддръжка на общинските пътища на територията на Столична община, въззивният съд не се е позовал на наличието или липсата на издадено разпореждане за обявяване на настъпилия инцидент за трудова злополука. Противно на твърденията на касатора, такъв въпрос изобщо не е обсъждан в мотивите към обжалваното решение, както и липсва правно съждение в смисъл, че механизмът на получаване на едно травматично увреждане може да бъде установяван единствено посредством показанията на свидетели - преки очевидци на инцидента. Напротив, възприета е принципната възможност за установяване на един факт при условията на пълно и главно доказване само и единствено чрез косвени доказателства, стига обаче от техния съвкупен анализ във връзка с останалите обстоятелства по делото да се създава сигурно убеждение в истинността на съответното твърдение – условие, което съдът в разглежданата хипотеза е намерил за неосъществено. Тази преценка се извършва с оглед особеностите на всеки конкретен случай по вътрешно убеждение на съдебния състав, разглеждащ делото и не подлежи на проверка за обоснованост в хода на настоящото производство по предварителна селекция на касационните жалби. Ето защо и не може да бъде споделена тезата на касатора за произнасяне в противоречие с постановките на цитираните съдебни решения по чл. 290 ГПК по гр. д. №4578/2015 год., IV г. о., №921/2010 год., IV г. о., №502/2011 год., III г. о. и №3530/2008 год., IV г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

1237 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела