пар. 4з ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ

Длъжен ли е въззивният съд да осигури правилното приложение на императивния материален закон, като прецени дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск, и ако констатира, че на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, следва ли служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да изложи собствени мотиви по същество на спора, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределение на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответните доказателства/ чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК?
Следва ли съдебното решение да съдържа обсъждане на всички фактически и правни доводи на страните, които имат значение за правилното решаване на делото и да изложи изрични и ясни мотиви при отхвърлянето на някои, като гаранция за правото на защита на страните и правилното решаване на делото?
Лицето, което претендира права на основание давностно владение върху реална част от съществуващ новообразуван имот може ли да придобие собствеността само върху владяната обособена реална част, при условие, че има възстановяване на собствеността, но не е завършена процедурата на реституция, а възстановения собственик не упражнява фактическа власт върху имота?
Тече ли придобивна давност срещу възстановените собственици, когато не са завършили процедура по реституция по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ и от кога?
Когато въззивният съд установи фактически и/или правни обстоятелства по делото, които налагат служебно прилагане на императивна материално правна норма, неприложена от първоинстанционния съд, с оглед спазване принципите на състезателност и равнопоставеност, длъжен ли е да уведоми страните за това, като им даде възможност да изразят становище по обстоятелствата или по прилагането на нормата и да ангажират доказателства, както и да разпредели доказателсвената тежест?
Очевидно неправилно ли е решението на въззивния съд, с което е отхвърлил главния иск, но не се е произнесъл с отделен диспозитив по предявения в евентуалност иск?
Ако правото на задържане ни дава основание да владеем и в последствие променим намерението си и своим реална част от имота, то тя може ли да се придобие по давност, ако отговаря по площ /без лице/ и се присъединява към съседен имот, а остатъка от имота е с площ два пъти дан минималните размери?
Могат ли да се въведат допълнителни изисквания и характеристики за придобиване на реална част от имот при отделните хипотези с оглед установяване на правния ред и сигурност на гражданите?