чл. 25 ал. 1 ЗН

не отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК и не може да обуслови допускане на касационно обжалване, тъй като е по правилността на въззивното решение, която не се проверява в предварителната фаза за селектиране на касационните жалби. Дори да се приеме, че се поставя абстрактен правен въпрос, той не е обуславящ по смисъла на т. 1 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като съдържащата се в него теза, че завещанието от 20.06.2019 г. е написано преди завещанието от 04.06.2019 г., няма достатъчно основания в данните по делото и в приетото от съда. Такъв извод не може да се направи от доказателствата по делото. Посоченото от вещото лице в открито съдебно заседание, че второто завещание не е написано на означената в него дата, е само едно предположение, както самото вещо лице изтъква. Съдебното решение обаче не може да почива на предположения. Според вещото лице второто завещание е написано с по-добра координация на почерка от първото. Само от този извод обаче не може да се приеме тезата, че второто завещание е изписано по-рано от първото. Това е така, защото при изписване и на двете завещания, а не само на първото, завещателят е бил в тежко здравословно състояние, а освен това, както е казано в експертизата, нарушението на координацията на датата 04.06.2019 г. е било леко, а не сериозно. Освен това вещото лице в съдебно заседание изброява множество причини, които могат да обяснят лекото нарушение на координацията на почерка – той зависи от вида на пишещия прибор, подложката, върху която се пише, дали е имало алкохолно опиянение или времето е било студено. Пак според вещото лице влияние оказва и моментното здравословно състояние. По делото няма данни, които да изключат всички тези фактори и да обяснят еднозначно защо само при първото завещание /според вещото лице/ има леко нарушение на координацията, а при второто няма. За изясняване на поредността на завещанията решаващи са няколко обстоятелства – заключението на вещото лице, че и двете са написани и подписани от самия завещател, че посочените в тях дати определят поредността на завещанията, че според вещото лице във второто завещание няма никакви признаци, които да пораждат съмнение за неговата поправка, напротив, всичко изглежда като написано едновременно“. Само от факта на лекото нарушение на координацията при изписване на първото завещание и липсата на такова леко нарушение при изписване на второто завещание не може да се направи обоснован извод, че второто завещание всъщност е изписано преди първото.