чл. 95б ал. 1 т. 2 ЗАПСП

Налице ли е незаконно възпроизвеждане и разпространение от ответник, който „не знаел“ чии са авторските права, като следва ли издател/печатар да провери правата, при факта, че това възлагане е част от процеса по неговата работа и той би могъл да попадне в съдебен процес за обезщетения от неудовлетворени авторскоправни претенции - не само имуществени, но и неимуществени? Незнанието в описания контекст оправдава ли неговото противоправно поведение, ако да как? Ако не - „незнаещият“ има ли право на обратен иск спрямо този, които го е заблудил, че притежава правата?
Възложителят, съответно изпълнителят на „печатна услуга - правото го нарича „издател“, носят ли отговорност за настъпилите неимуществени вреди при извършено възпроизвеждане и разпространение на литературно произведение, без съгласието на автора, респективно на неговите наследници? Настъпват ли тези вреди ex lege - по закон и дължи ли съда детайлно произнасяне с мотиви, съответно диспозитив защо приема, че дадени неимуществени вреди не са налице?
Какъв е механизмът за изчисляване на авторскоправните искове в българското законодателство? Този механизъм има ли нещо общо с чл. 45 ЗЗД или представлява специална уредба в ЗАПСП, която дерогира общата? Съществува ли законодателна промяна в регламентацията на споменатия механизъм от 2006 г. и тя базира ли се на имплементирането в българското право на Директива 2004/48 на ЕС и нейния чл. 13 и чл. 14? Съществува ли практика на Съда на ЕС по коментираният механизъм на чл. 13 и чл. 14 Директива 2004/48 на ЕС? Тази практика има ли пряко действие в българското правоприлагане и установява ли точни критерии как се формират авторскоправните възнаграждения, съответно дали се дължат разноски на загубилата страна, с цел постигане на генералната превенция като принцип в правото? Съществува ли практика на Съда на ЕС лицензионното възнаграждение, което е установено, да се умножава по две и по три при случаите на нарушение (в които не е поисквано сключването на договор за отстъпване на права), за да се постигне принципа на генералната превенция в авторското право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

II-ро отделение, Търговска колегия

съдия Зорница Хайдукова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Определение №/..2025 по дело №/2025

Как следва да се определи броят и характерът на исковете при предявяване на претенции за отделни нарушения, когато всяка претенция е с цена под 5000 лв., но общата сума надхвърля този праг?
В чия компетентност е правната квалификация и обособяването на отделни искове при обективно и субективно съединение – на ищеца или на съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Елеонора Чаначева

Определения по чл. 274 ал. 2 ГПК

чл. 274 ал. 2 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 95 ал. 1 ЗАПСП, чл. 95б ал. 1 т. 2 ЗАПСП

Определение №/..2024 по дело №/2024

1.1 и 1.2в изложението към КЖ/ : При притежание на изключителна лицензия върху съответните произведения, обект на авторско право, на чужд език, обхваща ли това право и използването на преводите им на български език; 2. Можело ли въззивният съд да приеме фактически констатации различни от тези на първоинстанционния и различно от отразеното в доклада по делото разпределение на доказателствената тежест, без с оглед на последното, да доведе това своевременно до знанието на страните; 3. За задълженията на да обсъди всички доводи, възражения и оплаквания, наведени във въззивната жалба, да обсъди всички доказателства и да изложи съответните мотиви в тази връзка;

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Балевски

Определение №/..2024 по дело №/2024

се твърди противоречие с казуалната практика на ВКС, намерила израз в решение №******г. по т. д. №1883/2018 г. на ВКС, І т. о.; решение №46/7.03.2018 г. по гр. д. №2489/2017 г. на ВКС, IV г. о.; решение №64/19.11.2020 г. по гр. д. №3301/2019 г. на ВКС, ІІ г. о.; решение №52/10.06.2020 г. по т. д. №920/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение №215/12.10.2015 г. по гр. д. №49/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение №85/24.07.2015 г. по г. д. №1207/2014 г. на ВКС, III г. о.; решение №50/30.07.2019 г. по т. д. №1883/2018 г. на ВКС, І т. о. и решение №149/30.11.2017 г. по т. д. №268/2017 г. на ВКС, І т. о.); 2. „След създаване на едно произведение при условие на съавторство трето лице, което впоследствие претендира за авторски принос”, може ли да се счита за съавтор на това произведение, базиран на „идеи и концепции”, които не се ползват със закрила като обект на авторското право - арг. чл. 4 ЗАПСП“ (по този въпрос се твърди противоречие с решение №51/29.07.2011 г. по т. д. №387/2010 г.); 3. „Може ли с договор между съавтор и трето лице, различно от кръга на съавторите, съавторът да отстъпи всички свои неимуществени права, като имплицитно посочи в договора: всички авторски права в пълен обем“ без да е необходимо да посочва в писмена форма, конкретно кои свои авторски неимуществени права отстъпва?“; 4. „Допустимо ли е в сключен договор между продуцент и съавтор „за реализация на пълнометражен игрален филм“ да бъде договорена клауза за заместване или замяна на автора от продуцента - по негова преценка?“; 5. „Придобива ли качеството на съавтор лице, което в изготвен вече сценарий направи редакционни и драматургични промени?“ и 6. „Допустимо ли е в сключен договор между продуцент и съавтор да бъде договорена клауза, с която продуцентът, по негова преценка, да ангажира редактори и драматургични консултанти, като им възлага създаването на отделни части или елементи на произведението, след като не е отстъпено изрично правото по чл. 15, ал. 1, т. 5 ЗАПСП (правото за запазване на целостта на произведението и не е дадено изрично съгласие от съавторите за такава промяна?“ (твърди се, че правният отговор на последните четири материалноправни въпроси ще допринесе както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото).

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

II-ро отделение, Търговска колегия

съдия Красимир Машев

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Граждански процес | Допустимост | Интелектуална собственост

Решение №/..2024 по дело №/2023

Недопустимо ли е въззивното решение поради неизлагане в исковата молба на фактически твърдения относно връзката между DJ 89 [БРАТЯТА], които били използвали процесната фотография в създаден от тях видеоклип, и ответното търговско дружество, което е извършило твърдяното нарушение на авторското право върху релевантното произведение (при обосноваване на пасивната процесуалноправна и материалноправна легитимация на „Нотфоркидс“ ЕООД в исковото производство)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

II-ро отделение, Търговска колегия

съдия Красимир Машев

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 2 пр. 2 ГПК

Определение №/..2024 по дело №/2022

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

I-во отделение, Търговска колегия

Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

чл. 248 ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 4 ГПК, чл. 81 ГПК, чл. 95б ал. 1 т. 2 ЗАПСП, чл. 95б ал. 1 т. 6 ЗАПСП

Определение №/..2024 по дело №/2023

от значение за спора е налице основание за допускане до касация, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Балевски

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Боян Балевски

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 146 ГПК, чл. 18 ал. 1 ЗАПСП, чл. 18 ал. 2 т. 2 ЗАПСП, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 36 ЗАПСП, чл. 95 ал. 1 ЗАПСП, чл. 95б ал. 1 т. 2 ЗАПСП

Определение №/..2024 по дело №/2023

Граждански процес | Допустимост | Интелектуална собственост

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №/..2024 по дело №/2022

е обосновано с хипотезата на чл. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с аргумента, че отговорът по тях е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иванка Ангелова

Определение №/..2024 по дело №/2022

не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не съответства на мотивите на въззивния съд и поради това не се явява обуславящ решаващата му воля. По начина, по който е поставен, въпросът се отнася до прилагането спрямо музикални произведения на чл. 2 ЗАПСП, в който според касаторите е уредена оборима презумпция за авторство, и задължението на съда да укаже доказателствената тежест във връзка с нея. Въззивният съд не е отрекъл приложимостта към музикалните произведения на чл. 2 ЗАПСП, предвиждащ, че авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаване на произведението, а след обсъждане на събраните по делото доказателства и съобразяване на разпоредбата на чл. 5 ЗАПСП е достигнал до извод, че ищците не са доказали именно наследодателката им да е автор на песента „Даньова мама, както че доколкото в нито един звуков или аудио запис с участието ѝ нейното име не е посочено като автор на песента, не е налице и законоустановеното предположение за авторство от нейна страна по смисъла на чл. 6 ЗАПСП. Във връзка с втората част от поставения въпрос, отнасяща се до разпределението на доказателствената тежест, следва да се посочи, че с доклада си първоинстанционният съд е указал на ищците тежестта им да докажат авторството на тяхната наследодателката на песента „Даньова мама, а на ответницата – тежестта да докаже възражението си, че тази творба не представлява обект на авторското право, по отношение на което ищците не са възразили и не са навели оплакване във въззивната жалба.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.