чл. 647 ал. 1 т. 4 ТЗ

1. Страните могат ли да променят датата на транслативния ефект по договор за продажба на вземане?; 2. Следва ли да се приеме за релевантна променената дата по договора за цесия, ако заинтересованата насрещна страна в процеса не я оспорва в рамките на преклузивните срокове?; 3. Законодателните разрешения по чл. 630 и чл. 634 ГПК /очевидно се има предвид ТЗ, според настоящия състав/ касаят ли материалноправните последици от съдебното решение?; 4. В производство по попълването на масата на несъстоятелност, вкл. и по реда на чл. 645 ТЗ /чл. 643-чл. 649 ТЗ/, респективно в състезателното исково производство в тази връзка, наличието на висящ спор относно несъстоятелността, касаещ елемент от материалноправния фактически състав съставлява ли безусловно основание за спиране в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?; 5. Наличието на висящо обуславящо дело съставлява ли отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск и движение на делото? Първите два от въпросите се поставят в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдение, че по тях е налице непълнота, неяснота и противоречивост на правната уредба, която налага създаването на съдебна практика. Останалите три въпроса, според касаторката са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение №20/10.03.2022г. по т. д.№48/2021 г. на ІІ т. о. на ВКС и по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение №412/02.08.17г. по ч. т. д.№1611/2017 г. на І т. о. на ВКС. Наред с това касаторката се позовава на самостоятелното основание за допускане на касацията по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК – недопустимост на въззивния съдебен акт, като постановен при наличието на предпоставката на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на делото до приключването на производството по обжалване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Консорциум реми груп“АД/н.