чл. 63 НПК
Задържане под стража
Чл. 63. (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2013 г.; доп., бр. 63 от 2017 г., в сила от 06.11.2017 г.; изм., бр. 44 от 2018 г.; изм. и доп., бр. 7 от 2019 г.) (1) Мярка за неотклонение задържане под стража се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
(2) Ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното вземане на мярката за неотклонение задържане под стража, реалната опасност по ал. 1 е налице, когато:
1. лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или при условията на опасен рецидив;
2. лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление и е осъждано за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година или друго по-тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс;
3. лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.
4. (нова – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 06.11.2017 г.; изм., бр. 44 от 2018 г.) лицето е привлечено като обвиняем при условията на чл. 269, ал. 3.
(3) Когато опасността обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление отпадне, мярката за неотклонение задържане под стража се изменя в по-лека или се отменя.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 71 от 2013 г.) Мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от осем месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, и повече от една година и шест месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Във всички останали случаи задържането под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от два месеца.
(5) След изтичането на сроковете по ал. 4 задържаният се освобождава незабавно по разпореждане на прокурора.
(6) Когато в досъдебното производство се установи, че са налице основанията по ал. 3, прокурорът по свой почин изменя мярката за неотклонение задържане под стража в по-лека или я отменя.
(7) (Доп. – ДВ, бр. 7 от 2019 г.) За задържането под стража, както и за задържането на основание чл. 64, ал. 2 незабавно се уведомява:
1. (доп. – ДВ, бр. 7 от 2019 г.) семейството на обвиняемия или друго посочено от обвиняемия лице;
2. работодателят на обвиняемия, освен ако обвиняемият заяви, че не желае това;
3. (отм. – ДВ, бр. 7 от 2019 г.).
(8) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Когато задържаният е чужд гражданин, по негово искане незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи. Aко задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка.
(9) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Уведомяването по ал. 7 по отношение на конкретно лице може да се отложи за срок до 48 часа, когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или когато е наложително предприемане на действия от разследващите органи, чието възпрепятстване би затруднило сериозно наказателното производство. Отлагането на това уведомяване се прилага с оглед на особените обстоятелства на всеки конкретен случай, като не надхвърля необходимото и не се основава само на вида или тежестта на извършеното престъпление.
(10) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Решението по ал. 9 се взема от прокурора на досъдебното производство, който се произнася с мотивирано постановление. Постановлението подлежи на обжалване от обвиняемия или от неговия защитник пред съответния първоинстанционен съд.
(11) (Нова – ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Съдът незабавно разглежда жалбата еднолично в закрито съдебно заседание и се произнася с определение. Определението на съда е окончателно.
(12) (Предишна ал. 8 – ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Децата на задържания, ако нямат близки, които да се грижат за тях, се настаняват незабавно чрез съответната община или кметство в детска ясла, детска градина или интернат.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си след анализ и оценка на всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, които са от значение за решаването на спора?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да обсъди доводите и възраженията на страните, да извърши преценка на доказателствата, да направи фактически констатации и правни изводи, за да обоснове защо намира за неоснователни оплакванията в жалбата?
Длъжен ли е въззивният съд да допусне доказателства, които не са допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения?
Приложими ли са правните стандарти, установени от ЕСПЧ в решението по делото „Я. З. срещу България“ към случай като настоящия, в който ищците твърдят, че изначално не е съществувала необходимост от издаването на европейска заповед за арест (ЕЗА) и от арестуването на г-н и г-жа Б. в Ница, респ. от задържането им в ареста във Франция, тъй като формалната цел на извършеното с ЕЗА „прокурорско задържане за 72 часа е могла да бъде реализирана чрез арест на летището в София на 26.10.2018 г., поради което формалното издаване на ЕЗА е целяло да постигне други, нелегитимни цели?
Длъжен ли е бил въззивният съд да събере сочените от ищците доказателства в установяване на твърденията, че е било нарушено изискването за добросъвестност на властите при издаването на ЕЗА и при арестуването им, включително при неоттеглянето на ЕЗА при ясни данни, че ищците се завръщат в България?
Действал ли е добросъвестно национален орган, който е издал ЕЗА при наличие на данни, че на издирваните лица им предстои връщане в изпращащата държава?
Освобождават ли се от отговорност за издаването и привеждането в изпълнение на ЕЗА българските власти, след като арестът фактически е осъществен от институции на друга държава, която не би имала такива правомощия без издадената ЕЗА?
Налице ли е презумпция, че ще се укрият лица, спрямо които са повдигнати обвинения в тяхно отсъствие при участието на служебно назначени адвокати?
Когато съдът смята, че е допуснато нарушение „по отношение на изискванията за ефективна съдебна защита при издадена ЕЗА, тъй като националното право не предвижда предварителен съдебен контрол на постановлението за задържане или на решението за издаване на ЕЗА, длъжен ли е да присъди обезщетение за вреди, ако засегнатите лица по същество са направили оплаквания за неправомерно издаване на ЕЗА в производствата по определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража и в производствата по искане за промяна на тази мярка, без да са посочили изрично коя точно норма и правен принцип са нарушени?
Трябва ли съдът, сезиран с иск по чл. 2 ЗОДОВ, да отчете всички релевантни факти и обстоятелства и да съобрази всички аргументи (правни и фактически) на ищците при преценка за наличието на предпоставки за наложената мярка за неотклонение „задържане под стража, както и за липсата на основание за нейната отмяна?
Длъжна ли е изпращащата държава да предостави своевременно превод на говоримия език за лицата, спрямо които е издадена ЕЗА, и липсата на такъв превод в продължение на 15 дни представлява ли нарушение на чл. 5, пар. 2 Конвенцията за правата на човека и основните свободи (КПЧОС)?
Нарушени ли са изискванията на КПЧОС, когато комуникацията на задържаните лица и техните адвокати се е осъществявала в присъствието на други задържани, на случайни посетители и на служители на администрацията на следствения арест, на които стават достояние разговорите между адвокатите и задържаните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
чл. 2 ЗОДОВ, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 26 ал. 1 НК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 267 ГПК, чл. 271 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. второ ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 2в ЗОДОВ, чл. 6 КЗПЧОС, чл. 63 НПК, чл. 65 НПК, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 86 ал. 1 изр. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зоя Атанасова
Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2021
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Александър Цонев
Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2020
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
чл. 2 ал. 1 ЗОДОВ, чл. 2 ал. 1 т. 1 ЗОДОВ, чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 4 ЗОДОВ, чл. 5 ЗОДОВ, чл. 63 НПК
Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, оплаквания, доводи и възражения по делото, като изложи собствени мотиви за това? Допустим ли е иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, разглеждан по общия ред, за обезщетение на неимуществени вреди, резултат от правосъдие, нарушаващо правото по чл. 13, вр. с чл. 5, пар. 1, б. с и чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018
дали извършените действия по изпълнение на европейска заповед за арест представляват обвинение от страна на българските органи, е прието, че ищецът е бил предаден на Република А. в изпълнение на заповед за арест. В З. са предвидени изчерпателно случаите, при които българските съдебни органи могат да откажат изпълнението на европейска заповед за арест – абсолютните и факултативните предпоставки на чл. 39 и чл. 40 от закона. При постъпване на европейска заповед за арест съдът се произнася служебно по налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража, като законът не предвижда при налагането й да се съблюдават предпоставките на чл. 63 НПК – т. е. съдът да може да извършва преценка дали е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е обвинен от прокуратурата на изпращащата искането държава. При това положение българската прокуратура и съд са били обвързани да изпълнят заповедта за арест и не са имали право по същество да преценяват дали да я изпълнят. Тези действия са извършени от органите на австрийската прокуратура, тя е преценила, че за нуждите на наказателното производство следва да се издаде и изпълни европейска заповед за арест – и следователно тя следва да носи отговорност за вреди. Предвид изложеното е формиран извод, че изпълнението на процесната Е. не може да се квалифицира като обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 З., Прокуратурата на Република България не следва да носи отговорност за вреди от актовете на органите й по привеждането й в изпълнение – тази отговорност следва да се носи от органите на наказателното преследване в Република А., съобразно с приложимото за този вид отговорност законодателство. Отделно от това, САС не е легитимиран да представлява държавата по искове по чл. 2 З.. Съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетения за вреди по чл. 2 З. само в случаите на ал. 1, т. 4 и т. 5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение при принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание, и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.