Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

дали извършените действия по изпълнение на европейска заповед за арест представляват обвинение от страна на българските органи, е прието, че ищецът е бил предаден на Република А. в изпълнение на заповед за арест. В З. са предвидени изчерпателно случаите, при които българските съдебни органи могат да откажат изпълнението на европейска заповед за арест – абсолютните и факултативните предпоставки на чл. 39 и чл. 40 от закона. При постъпване на европейска заповед за арест съдът се произнася служебно по налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража, като законът не предвижда при налагането й да се съблюдават предпоставките на чл. 63 НПК – т. е. съдът да може да извършва преценка дали е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е обвинен от прокуратурата на изпращащата искането държава. При това положение българската прокуратура и съд са били обвързани да изпълнят заповедта за арест и не са имали право по същество да преценяват дали да я изпълнят. Тези действия са извършени от органите на австрийската прокуратура, тя е преценила, че за нуждите на наказателното производство следва да се издаде и изпълни европейска заповед за арест – и следователно тя следва да носи отговорност за вреди. Предвид изложеното е формиран извод, че изпълнението на процесната Е. не може да се квалифицира като обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 З., Прокуратурата на Република България не следва да носи отговорност за вреди от актовете на органите й по привеждането й в изпълнение – тази отговорност следва да се носи от органите на наказателното преследване в Република А., съобразно с приложимото за този вид отговорност законодателство. Отделно от това, САС не е легитимиран да представлява държавата по искове по чл. 2 З.. Съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетения за вреди по чл. 2 З. само в случаите на ал. 1, т. 4 и т. 5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение при принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание, и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно.