чл. 200 ал. 3 КТ

Когато съдът по чл. 200 КТ установи, че платеното от застрахователя по риска „Трудова злополука е по-малко от дължимото от работодателя обезщетение, допустимо ли е присъди обезщетението по исковете за имуществени и за неимуществени вреди от трудовата злополука в общ размер – за непогасената разлика?
При какви обстоятелства съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 200, ал. 4 КТ – по искане на ищеца, на ответника или по силата на служебното начало?
Длъжен ли е съдът за приеме за безспорно обстоятелството, че изплатеното застрахователно обезщетение ще бъде във всички случаи приспаднато и да го обяви на страните по делото?
В чия полза следва да се приеме изплатеното обезщетение – в полза на ищеца, в полза на ответника при иск по чл. 200 КТ, при положение, че застраховката е изплатена от трето, неучастващо в производството по чл. 200 КТ лице, което не е обвързано с трудово правоотношение?
Преклудира ли се процесуалното право на ответника след срока по чл. 131, ал. 1 ГПК да изрази становище за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ?
Какъв е крайния процесуален срок за да е налице своевременно изразено становище /възражение/ за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ?
Преклудира ли се процесуалното право на ответника след изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК да оспори иска, и да поиска от съда намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на съпричиняване?
Какъв е крайния процесуален срок за да е налице своевременно направено искане за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на съпричиняване по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ?