чл. 274 ГПК
Обжалване с частна жалба
Чл. 274. (1) Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби: 1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и 2. в случаите, изрично посочени в закона.
(2) Когато определенията по ал. 1 са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, а когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция – пред съответния апелативен съд. Определенията по ал. 1, постановени от състав на Върховния касационен съд, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд.
(3) Когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат:
1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото;
2. определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
(4) Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустимо ли е касационно обжалване на съдебни решения и определения по граждански дела с цена на иска под 5 000 лева?
Възможно ли е особеният представител да обжалва определението на съда за адвокатско възнаграждение, когато решението по делото не подлежи на касационно обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Налице ли са предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, когато в друг съд се разглежда дело по чл. 307 ТЗ за изменение на цената по предварителния договор за покупко-продажба поради изменения в условията за строителство? Налице ли е връзка на обусловеност между двете дeла, като разглеждането на иска за стопанска непоносимост ще установи ли със сила на пресъдено нещо съдържанието на договорното правоотношение?
Процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да се произнесе и обсъди в мотивите към решението всички допустими и относими към спорния предмет, доводи, твърдения и възражения на страните?
Следва ли въпросът за действието на съдебното решение по чл. 307 ТЗ /откога действа решението по конститутивния иск/ да бъде съобразено по отношение на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК при спиране на производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните?
Когато искането е предявено преди настъпване на обуславящия го фактически състав и същият се осъществи в хода на производството, длъжен ли е съдът да приложи чл. 235, ал. 3 ГПК и да приеме претенцията за доказана и основателна с крайния съдебен акт?
Длъжен ли е съдът, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, да вземе предвид изплащането на целия застрахован дълг, след настъпване на застрахователно събитие, ако изплащането е настъпило след завеждане на иска срещу застрахователя, но преди произнасянето на съда по редовността, допустимостта или основателността на този иск?
Легитимиран ли е застрахованият длъжник по банков кредит да иска заплащане към себе си на застрахователното обезщетение в размер на остатъка от кредита, неизплатен към завеждането на иска, когато периодично погасява задължението си по кредита в хода на производството по иска му срещу застрахователя, или във всички случаи е легитимиран само да иска заплащане от застрахователя към кредитора си /чл. 383 КЗ вр. чл. 134 ЗЗД/?
Въпрос на допустимост или на основателност е въпросът за активната легитимация на длъжника по банков кредит да иска плащане от застрахователя към себе си, когато заплаща в хода на производството по този му иск неизплатената част от дълга?
Може ли съдът да поставя на страната срокове за взимане на становище по-къси от определените в закона или задължителната съдебна практика?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Владимир Йорданов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Какви са законовите изисквания за надлежно представителство на адвокатско дружество в съдебно производство и могат ли действията на лице, което не притежава качеството на адвокат и не е вписано като управител, да породят правно действие за дружеството?
Подлежи ли на самостоятелно обжалване определението по чл. 22 ГПК за отвод на съдия и как това влияе върху допустимостта на подадена частна жалба срещу такова определение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Албена Бонева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли съдът да уведомява страната лично или чрез процесуалния й представител, когато е предоставена правна помощ заради липса на правни знания?
Подлежи ли на обжалване съдебен акт, с който се дават указания, без да се засягат права на страната, по смисъла на чл. 274 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Нищожно ли е решението, доколкото съдържа противоречие между диспозитива и мотивите, както и между самите мотиви, и волята на съда не е ясна?
Нищожно ли е решение, от което не става ясно дали се разглежда спор за родителски права за първи път или се иска изменение на мерките, както и дали привременните мерки, постановени по делото са отменени или не?
Незаконосъобразно ли е определянето на привременни мерки по чл. 127, ал. 3 СК при промяна на обстоятелствата и конкретно на обичайното местопребиваване на детето в друга държава-членка и по отношение на него няма сключено споразумение между родителите за родителски права?
Следва ли спорът за родителски права и издръжка да се решават чрез иск по чл. 127, ал. 2 СК, вр. чл. 59, ал. 2 СК наново или следва да се приеме за искане за изменение на мерките на основание чл. 59, ал. 9 СК в случай, че майката е променила обичайното местопребиваване на детето от ФР Германия в България и има влязло в сила решение на друга държава-членка на ЕС (конкретно ФР Германия) за упражняване на родителски права по отношение на малолетно дете съвместно от двамата родители и липсва сключено споразумение между родителите за режим на лични контакти, изпълнимо на територията на Република България, поради това че съгласно последното съдебно споразумение между родителите от 08.07.2022 г. относно режима на лични контакти на детето с бащата е посочено, че важи само за територията на Република Германия?
Представлява ли съществено процесуално нарушение, ако съдът не е изискал и събрал служебно доказателства относно това дали са решени въпросите относно родителските права, режима на лични контакти с детето и издръжката в другата държава-членка и да даде указания на ищеца за поправяне на редовността на исковата молба в тази връзка?
Недопустимо или неправилно е решението на въззивния съд, с което се отменя като недопустимо решението на първа инстанция в частта, с което бащата е осъден да заплаща издръжка на детето си, въпреки наличието на искане за произнасяне от съда по въпросите по чл. 127, ал. 2 СК, както и отправяне на искане от майката за определяне на издръжка на бащата?
Следва ли съдът по новото обичайно местоживеене на детето служебно да реши въпроса относно издръжката на детето при очевидна промяна в обстоятелствата и промяна в нуждите на детето и възможностите на родителя да я дава, доколкото има постановено решение на съд в друга държава-членка?
Следва ли съдът в решението си да разгледа всички наведени доводи и твърдения на страните, както и доказателствата, представени и от двете страни или следва да посочи само тези, на които основава решението си?
Следва ли въззивният съд да формира решението си на базата на цялостен анализ на събраните доказателства по делото в своята съвкупност?
Длъжен ли е въззивният съд при предоставяне упражняването на родителските права и определяне режима на личен контакт на детето с другия родител да прецени всички обстоятелства и спецификите на всеки конкретен случай с оглед най-добрия интерес на детето, като вземе предвид: родителските качества на всеки един от родителите; опитите за отчуждение чрез ограничаване на контакта с другия родител и чрез “очернянето” му пред детето; полаганите до момента грижи; желанието и способността им да се грижат за детето; връзката между родителите и детето, отношенията между тях и готовността им да го подкрепят и подпомагат в развитието му като личност; социалното обкръжение на родителите и възможността да получават помощ при отглеждане на детето от трети лица; привързаността на детето към всеки от тях, желанията, чувствата и потребностите на детето, съобразени с неговата възраст и пол; отношенията между двамата родители помежду им и към детето; наличие на родителско отчуждение, неговата степен и опасността за причиняване или вредата, която евентуално е причинена на детето свързана с отчуждението и други?
Съществено процесуално нарушение ли е, когато съдът не е спрял производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и недопустимо ли е решението, доколкото не е съобразено с изхода по обуславящия спор?
Ограничаването на контакта на детето с другия родител и опитът за отчуждаване на детето от него показателно ли е за възпитателските качества на родителя и определящо ли е за предоставянето на детето на другия родител?
Доколко полът на детето е определящ при предоставянето на дете от мъжки пол на бащата?
Доколко наличието на данни за физическо и психическо насилие от единия родител спрямо детето е определящо при определяне на това при кого от двамата родители да живее то?
Укриването на телефона на детето и недопускането да го ползва и да осъществява връзка с баща си, когато е свободно и има желание за това, съставлява ли опит за отчуждаване или психическо насилие спрямо детето, предвид привързаността му към другия родител и обстоятелството, че живеят в различни държави и на голямо разстояние помежду си?
Допустимо ли е съдът да ограничава контактите между детето и другия родител, осъществявани чрез интернет или телефон връзка, само в определени часове и дни?
Следва ли да се назначи повторна експертиза по делото, доколкото първата е необоснована, не е подкрепена с доказателства и е оспорена от едната страна като неправилна?
Доколкото родителят, на когото не са предоставени родителските права, и детето живеят в различни държави и на голямо физическо разстояние помежду си, следва ли съдът да присъди по-разширен режим, включващ по-дълги периоди с преписване при този родител, съобразени с учебните занимания на детето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дора Михайлова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустимо ли е национален съд да прекрати производство на основание чл. 126, ал. 1 ГПК при липса на идентитет по предмет, фактически състав и период на настъпилите вреди, когато наведените фактически обстоятелства и периодите са различни, независимо от това че ищецът е едно и също лице и представлява ли това ограничаване на достъпа до съд в нарушение на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС и принципите на ефективност и равностойност? Представлява ли голословното изброяване на многобройни други дела, заведени от ищеца, без конкретизация на техните номера, страни и предмет, достатъчно основание за изводите на съда за пълен обективен и субективен идентитет по смисъла на чл. 126, ал. 1 ГПК и допустимо ли е въз основа на такова общо твърдение, да се прекратява производството, без съдът да извърши конкретна съпоставка на предмета и страните по делата – с оглед гарантираното в чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС и чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧ право на достъп до съд и на мотивиран съдебен акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Дали, за да формира извод за пълен идентитет между висящо пред него дело и дело, което е приключило с влязло в сила решение, съдът е длъжен да обсъди съдържанието на влязлото в сила решение и съдържанието на исковата молба, евентуално съдържанието на молбите, с които се извършват уточнения и/или се отстраняват нередовности в исковата молба или следва да обсъди и всички представени по делото доказателства?
Такъв е и въпросът дали въззивният съд, който разглежда частна жалба срещу първоинстанционно преграждащо определение, е длъжен да изложи самостоятелни мотиви по доводите в частната жалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Владимир Йорданов
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.