чл. 271 ал. 3 ГПК

са свързани с твърдение за противоречие на обжалваното решение със съдебната практика по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК и по въпрос №8 и №9 – следва ли съдът, когато по делото са приети категорични, но взаимно изключващи се експертизи относно основното, решаващо за изхода на делото спорно обстоятелство, за което са необходими специални знания, да обсъди в решението си всички експертизи по отделно, след което да ги съпостави по между им и с останалите доказателства по делото. В този случай длъжен ли е съда да се аргументира защо възприема или не възприема всяка от тях? Видно от изложеното по-горе относно приетото по същество от въззивният съд, не е налице противоречие между двете приети СТЕ. Вещите лица по двете експертизи са имали различни задачи и съдът е кредитирал констатациите им. Отделен е въпроса какви правни изводи е извлякъл от тях. Установеното от таблицата за площообразуването и от допълнителната СТЕ е възприето от съда, но от него не следва правният извод, че рецепцията не е обща част най-малко на двете сгради. Както вече се посочи, статута на обща част на етажната собственост се определя от предназначението на елемента на сградата, определен със строителните книжа или в последствие от съгласието на всички етажни собственици по чл. 185, ал. 2 или ал. 3 ЗУТ, а не от таблицата за площообразуване. /Нормата на чл. 40 ЗС определя изчисляването на процента от общите части на сградата чрез съпоставяне цената на отделния обект към цената на цялата сграда, на не чрез съотнасяне на площ./ Това, че към рецепцията не е определен процент от общите части също сочи на извод, че тя е обща част.