2725

1. Следва ли да се приеме, че е налице предпоставка по чл. 349, ал. 1 ГПК, в случая, в който имотът се дели между бивши съпрузи след развода в равни квоти и съотношение между страните по делото? 2. Правилно ли Софийски градски съд по въззивно гражданско дело №9005/2022г. е посочил, че разпоредбата на чл. 349, ал. 1 ГПК не намира приложение в конкретния случай по делото между страните пред СГС? 3. Следвало ли е въззивният съд да откаже процедурата по чл. 349, ал. 1 ГПК, чрез изнасяне на имота на публична продан, без проверка на преки доказателства от страните за наличието на съответните предпоставки по чл. 349, ал. 1 ГПК пред СГС? 4. Дали може да се приеме, че в случая, когато имотът се разделя между бивши съпрузи след развод в равни квоти и съотношение, са изпълнени предпоставките по чл. 349, ал. 1 ГПК? 5. Вярно ли е, че Софийският градски съд в гражданското дело №9005/2022г. правилно посочва, че разпоредбата на чл. 349, ал. 1 ГПК не се прилага в конкретния случай между страните пред СГС? 6. Дали въззивният Софийски градски съд е следвало да откаже възлагане на имота по чл. 349, ал. 1 ГПК, без предварително да изследва всички факти в настоящото производство и да изиска информация от страните, включително преки доказателства за наличието на съответните предпоставки по чл. 349, ал. 1 ГПК пред СГС? Тези въпроси са поставени във връзка с твърдението на касатора, че делбата се извършва чрез публична продан само когато не може да намери приложение някои от другите способи, с които се постига поставяне на реален обект в дял на съделител. Този водещ принцип не може да бъде изключван по съображения за стойността на имота, тъй като съставянето на дялове е неудобно предвид вида и местонахождението на имотите, и делбата е следвало да се извърши по реда на чл. 353 ГПК чрез разпределянето им между съделителите. Твърди се, че съделителката Т. е направила надлежно и своевременно искане делбеният имот да бъде поставен в неин дял с твърдение, че не притежава друго жилище, а другият съделител не е претендирал възлагане, поради което съдът е следвало да го възложи на поискалия съделител срещу наплащане на съответната идеална част на другия съсобственик на имота по чл. 349, ал. 2 ГПК. По изложените съображения моли да се допусне до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като бъде постановено решение, с което процесният апартамент бъде възложен на касатора на осн. чл. 349, ал. 2 ГПК.