чл. 41 ЗЗД

Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона /чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ за акционерните дружества /“АД“/, чл. 93, т. 3 ТЗ за събирателните дружества /“СД“/, чл. 154, ал. 1, т. 4 ТЗ - за дружествата с ограничена отговорност /“ООД“/, без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл. 711 ТЗ, без да е необходимо производството по несъстоятелност да е приключило с решение по чл. 735 ТЗ, както и без да е нужно заличаването на правния субект?; С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама) са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 363, б. в ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ех lege на единия от съдружниците, консорциумът/гражданското дружество се прекратява по силата на закона?; Допустимо ли е да се приеме, че от момента на обявяването на дружеството-съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума/гражданското дружество ех lege, отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума/гражданското дружество, представляващи обща собственост на последното?; Към кой момент следва да се приеме за прекратен ех lege консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама), единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество?; Следва ли да се приеме, че всяка договорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на Изпълнител - консорциум/гражданско дружество, се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата - съдружници в консорциума/гражданското дружество?; Доколкото вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в консорциум/гражданско дружество, дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от консорциума/дружеството или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобно вземане са приложими правилата на чл. 129 ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения?; Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет - неделимо задължение (в случая - възнаграждението по Договора), противоречи на разпоредбата на чл. 129 ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение?; Следва ли да се приеме, че от момента на прекратяване на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност, прекратяване на дейността на дружеството и прекратяването на правомощията на органите му, автоматично по силата на чл. 41 ЗЗД се прекратяват занапред и направените от прекратеното дружество упълномощителни сделки?; Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения?