чл. 203 ЗУТ
Чл. 203. (1) Съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи. Главният архитект на общината (района) по предложение на съда и в определен от него срок одобрява инвестиционен проект или издава мотивиран отказ. При наличие на техническа възможност, доказана с инвестиционен проект, се одобрява и повече от един вариант за делба.
(2) Контролът по законосъобразност на одобряването на проектите или по отказа по ал. 1 се извършва от съда, пред който е висящо делото за делба в същото производство.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Повдигат и процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да мотивира своето решение, като обсъди всички доводи и възражения на страните и събраните доказателства за релевантните факти по тях? Какъв е порокът на съдебното решение, постановено във втората фаза на делбеното производство, което не съдържа мотиви и/или диспозитив по въведена претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
чл. 203 ЗУТ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 270 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 296 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 348 ГПК, чл. 349 ал. 1 ГПК, чл. 349 ГПК, чл. 6 ал. 2 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Какво е съотношението между изискванията на ГПК, ЗУТ и Закона за културното наследство по отношение на действията на страните и действията на съда при наличие на данни за поделяемост на имот-паметник на културата и какво е съотношението между разпределението на доказателствената тежест и изискванията за извършване на съответните действия от страна на сезирания съд?
Не са ли очевидно неправилни изводите на съда, че не е необходимо предварително съгласуване по реда на чл. 84 Закона за културното наследство, както и че одобрения от главния архитект инвестиционен проект съответства на изискванията на ЗУТ и Наредба №4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционен проект?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с л. 69, ал. 2 ЗН и чл. 353 ГПК, защото въпреки поделяемостта на имота на два дяла, имота е изнесен на публична продан, за допуснати съществени процесуални нарушения, защото съдът не е приложил чл. 353 ГПК при наличие на предпоставките за това и необоснованост на изводите, че за разделянето на имота на два дяла е налице неудобство и невъзможност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на обжалваното решение с ТР №2/2021 г. на ОСГК на ВКС относно това, че за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни). Твърди се противоречие и с решение №258/25.10.2011 г. по гр. д.№144/2011 г. на ВКС, ІІ гр. о., относно приетото в него, че всеки от съделителите следва да получи реален дял в натура, когато това е възможно и следва да се направи всичко възможно от съда, за да се реализира способа разпределение на делбените имоти, който способ е преоритетен пред способа по чл. 248 ГПК. че е без значение нежеланието на съделителите за реално разделяне на делбения имот. Твърди се противоречие с Решение 50007 от 02.02.2023 г. по гр. д.№3957/2020 г. на ВКС, І гр. о. Относно необходимостта от промяна на предназначението като пречка за разделянето на имота, касаторите твърдят противоречие с решение №102 от 19.07.2013 г. по гр. д.№490/2012 г. на ВКС, І тр. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Счита, че не е изяснено дали двата обекта са самостоятелни обекти на собственост, поради което били нарушени чл. 202 и чл. 203 ЗУТ и дали от дворното място могат да се образуват два самостоятелни УПИ и чл. 40 ЗС, защото не е изчислен точно припадащият се процент от общите части?
Дали всеки от тях съставлява самостоятелен обект е въпрос на извършване на делбата във втората й фаза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Задължен ли е съдът да постанови решението си с оглед извършена съвкупна преценка на целия събран по делото доказателствен материал и съобразно действителното правно положение, което се установява от доказателствата? При предявяване на иск за делба, по време на висящия процес по първа фаза на делбата, тече ли давност за вземането за подобрения, при положение че подобрителят е заявил правата си на подобрител още с отговора на исковата молба, в рамките на давностния срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Очевидно неправилни ли са изводите на съда относно статута на дворното място и тези, касаещи сутеренния етаж – прието е, че следва да се допусне делба на целия сутеренен етаж, при съответните квоти, като обща част, а е допуснат до делба апартамент на третия етаж, ведно с общите части на сградата, вкл. и 1/2 ид. ч. от сутерена при равни делбени части?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Милена Даскалова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Какви са задълженията на съда при извършване на делбата? Налице ли е неподеляемост на делбения имот при допуснато нарушение на чл. 203 ЗУТ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Снежанка Николова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Нищожен ли е договорът за прехвърляне на реално определени части от недвижим имот на основание чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД - поради липса на предмет, ако към момента на сключване на сделката съответните обекти не са съществували фактически и не са обособени като самостоятелни такива с оглед установените в действащия устройствен закон изисквания? Съставлява ли приземният етаж самостоятелно жилище, при положение че съществуващият самостоятелен жилищен обект е лишен от обслужващо помещение - изба, склад или таван? За законовите критерии и правнорелевантни факти при определяне статута на приземния етаж и за белези, които винаги характеризират един обект като самостоятелен такъв, или изводът за статута зависи и от конкретни, други обстоятелства - какви и от какъв характер? Приземният етаж, обслужващ първи жилищен етаж, може ли да се обособи като самостоятелен обект, без в първия жилищен етаж да съществува обслужващо помещение - килер, изба или таванско помещение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Задължена ли е въззивната инстанция да прецени доколко са били спазени изискванията първоинстанционният съд да изясни въпроса дали имотът, представляващ масивна сграда на един етаж – търговски обект /магазин/ с площ от 72 кв. м., находящ се в частна общинска собственост, съставляващ УПИ *-магазин в кв. 57 по регулационния план на [населено място], ведно с всички подобрения и приращения в имота, предмет на делбата, е поделяем по критериите на чл. 203 ЗУТ, преди да избере способ за извършване на делбата? В случай че правото на собственост върху две сгради, предмет на делбеното производство, са на две различни групи съсобственици, приложима ли е разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН за разпределение на реален дял на всеки съделител? Следва ли въззивната инстанция да обследва въпроса и да прецени при постановяване на делбата и разпределение на собствеността на делбените имоти дали между съделителите е съблюдаван принципът да се създава най-малко неудобство, предвид установения начин на ползване и извършване на подобрения във формираните дялове от всеки един от съделителите? Следва ли, при условие, че няма доказателства за това че касационният жалбоподател е лишил или да е създал пречки за неползващите съсобственици да ползват съсобствената вещ съобразно правата си, да се присъди обезщетение за лишаване от ползване на допуснати до съдебна делба търговски обект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Какъв е критерият за преценка на „значителност на преустройствата“, обуславящи реалното разделяне на делбения имот - остойностяването на тези преустройства, които съгласно константната практика на ВКС не следва да надвишават 10-15 % от стойността на имота преди делбата, или вида и сложността на предвидените за обособяването на новите самостоятелни обекти СМР? Допустимо ли е видът и сложността на СМР, предвидени за обособяването на новите самостоятелни обекти, да е единствената причина за преценка на „значителност на преустройствата“, макар остойностяването им да не надвишава утвърдените в практиката на ВКС 10-15 % от стойността на имота? При положение че отговорът на този въпрос е положителен, какви могат да са тези СМР по вид? Преценката за „значителност на преустройствата“ се прави на база общите, предвидени в инвестиционния проект за делба СМР, необходими за обособяване на нововъзникващите самостоятелни обекти, или за всеки от тях по отделно? И ако за един от нововъзникващите вследствие на делбата имоти не са необходими СМР, а за друг - да, как следва да бъде направена преценката на „значителност на преустройствата“? Липсата на съгласие на съделител-сънаследник с предложеното решение в одобрения инвестиционен проект за делба на жилище, от което се обособяват две нови жилища, може ли да е единствената пречка за допускане на делбата за обособяване на две жилища от делбеното? Следва ли да се остойностяват и вземат предвид при преценка на „значителност на преустройствата“ СМР за възстановяване на помещения, които са съществуващи по архитектурния проект на сградата (към момента на построяването й), които са недобросъвестно премахнати от един от съделителите? Длъжен ли е съдът служебно да изследва възможността за повече от един вариант на делба на процесния имот, преди да направи преценка относно поделяемостта на същия, и да прецени относимия способ за прекратяване на съсобствеността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.