чл. 101 ЗС

в противоречие с практиката на ВКС, които са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК (ред. до изм. ДВ, бр. 86/2017 г.). Първият въпрос е: подлежи ли на земеделска реституция и по коя относима разпоредба, имот, за който в много официални документи, отчуждителна преписка, и в самия отчуждителен акт – Постановление на МС №******г., се признава, че процедурата по отчуждаването му е нарушена, а с постановлението се прави само едно оформяне, и който имот не е внесен в ТКЗС, но към момента на отчуждаването е бил безспорно земеделски; при приемане, че отчуждителната процедура е нарушена, кой е относимият реституционен закон. Касаторите твърдят, че въззивният съд се е произнесъл в нарушение на материалния закон и в противоречие със задължителната съдебна практика като е приел, че относимият в случая закон е ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗС и ЗДИ, а не чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ или чл. 10, ал. 4 ЗСПЗЗ. Сочи се противоречие с ТР №******г. по гр. д. №3/1994 г., ОСГК на ВС и ТР №6/10.05.2006 г. по т. гр. д. №6/2005 г., ОСГК, ВКС, решение №900/2011 г. по гр. д. №254/2010 г., ВКС, І г. о. и решение №23/2012 г. по гр. д. №675/2011 г., ВКС, ІІ г. о. Излагат се съображения, че според установената съдебна практика, чл. 10, ал. 4 ЗСПЗЗ е специална норма по отношение на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, като от значение по кой реституционен закон ще се възстанови собствеността върху неправомерно отнет имот е не обстоятелството по реда на кой закон е бил отнет имотът, а дали е бил земеделски по своя характер към момента на отнемането – решение №767/2010 г. по гр. д. №1760/2009 г., ВКС, І г. о., решение №1259/2009 г. по гр. д. №4426/2007 г., ВКС, ІІІ г. о. и решение №181/2011 г. по гр. д. №261/2010 г., ВКС, І г. о. Изводът на въззивния съд, че вкарването на имота в ТКЗС или друга селскостопанска организация, има значение за възстановяването му по ЗСПЗЗ, противоречи на възприетото в решение №1088/18.06.1999 г. по гр. д. №1785/1998 г., ВКС, ІV г. о. и решение №181/14.09.2011 г. по гр. д. №261/2010 г., ВКС, І г. о. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поставя въпросът: следва ли гражданският съд при спор за материално право да приеме за доказано настъпването на вещно – транслативния ефект върху процесния имот в полза на дружеството, от решението на фирмения съд по регистрация преобразуването на едноличното дружество с държавно участие, ако в това решение е записано, че са „спазени изискванията на ПМС №179/13.09.1991 г. по отношение начина на определяне стойносттта на капитала, т. е. задължително ли е решението по фирменото дело за гражданския съд, разглеждащ спор за материално право по въпрос, обуславящ изхода на делото. Останалата част от изложението съдържа касационни оплаквания по съществото на спора за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения и необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.