Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

е свързан с момента на узнаване на обстоятелствата, които сочат на основание за отвод. Освен това трайна е практиката на съдилищата, че при направен отвод на съдия или вещо лице съдът е този, който преценява дали са налице основания за отвод или не, т. е. съдът не е длъжен да уважи направеното искане за отвод. Следователно – има практика на ВКС, която дава отговор на поставения въпрос, затова по него не възниква поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По-същественото в случая обаче е това, че по настоящото дело във въззивната жалба реално не е направен отвод на вещо лице, тъй като не са изтъкнати основания, които пораждат съмнения за неговата безпристрастност. Въззивникът само е посочил заключенията на вещото лице Д. Д., с които не е съгласен, като е мотивирал несъгласието си, но това не означава, че по този начин сочи обстоятелства, от които може да се породи съмнение за безпристрастността на вещото лице. Отправеното до съда искане е да се назначи нова експертиза с друго вещо лице. В този случай съдът процедира по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК, като в правомощието на съда е да прецени дали да назначи друго или повече вещи лица. В случая съдът е избрал втората възможност и това е допустимо според изричната разпоредба на закона. Доколкото пред въззивния съд реално не е направен отвод на вещото лице поради съмнения за неговата безпристрастност, поставеният първи въпрос в изложението към касационната жалба не е и обуславящ по смисъла на т. 1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.