чл. 2 ал. 3 ЗОС

1. Следва ли съдът да приложи правилото на чл. 161 ГПК, след като едната от страните по спора прави всичко възможно да ограничи събиране на доказателства, не допуска вещото лице до своя архив и не изпълнява задължителни указания на съда за предоставяне на съответните документи и материали, и как се отразява на крайния правен извод такова поведение на страната? 2. След като един обект не е бил държавна собственост, а е бил кооперативна собственост, допустим ли е като самостоятелен обект на право на собственост от съответно ТКЗС/АПК? 3. Допустимо ли е по режима за такива обекти да са били обект на кооперативна собственост по отменените закони, уреждащи енергетиката в бившата НР България, и в последствие след промяната и новата Конституция от 1991 г., допустимо ли е да бъдат обект на частна собственост? 4. Следва ли съдът да съобрази всички събрани писмени и гласни доказателства при преценка на крайния си правен извод относно един гражданско-правен спор и как следва да бъдат ценени изводите на вещото лице, а в конкретния случай касаещи сградата, имота, в който тя е построена, владението, своенето, демонстрирано чрез ограждане на имота, и противопоставянето на всякакви опити на каквито и да е трети лица да се наруши това владение? 5. Длъжен ли е съдът да възприеме експертните заключения, длъжен ли е да направи съвкупна преценка с останалите доказателства по делото и да съобрази правилото на чл. 161 АПК /вероятно касаторът има предвид ГПК/?