чл. 42 ал. 2 т. 3 ЗДвП

Съществува ли за ответника правна възможност за ангажиране отговорността на привлечените по делото трети лица - помагачи на ответника, които са наследници на делинквента, /предвид обвързващата сила на мотивите/, предвид законоустановената лична отговорност на причинителя на вредите при непозволено увреждане, с оглед изискването за наличие на субективен елемент - вина и изчерпателно посочените в чл. 47- чл. 50 ЗЗД хипотези, в които третите лица биха могли да отговарят за чужди вредоносни действия?
Обстоятелството, че сочените физически лица са наследници по закон на причинителя на вредата, основание ли е за завеждане на производство срещу тях или би било основание за конституирането им само във вече започнало производство срещу него по реда на чл. 227 ГПК - при условията на процесуално правоприемство?
При липса на валидно възникнало задължение за обезвреда за прекия причинител, тъй като същият като евентуален носител на това задължение е престанал да съществува като правен субект още към момента на настъпване на ПТП и съответно поради липсата на материално правоприемство, липсва ли и основание за ангажиране отговорността на наследниците по закон в бъдещ регресен или какъвто и да е друг иск?
Последното води ли до извод за липса на правен интерес от привличането?
Длъжен ли е съдът да се произнесе по въведеното от привлечените като трети лица - помагачи на ответника по делото възражение, че деликтът е извършен от няколко делинквенти, независимо, че отговорността между делинквентите не се разпределя в това производство, предвид обвързващата сила на мотивите по отношение на тези лица и значението им за регресна отговорност?