чл. 294 ал. 2 ТЗ

Допустимо ли е въззивният съд да се позове избирателно с крайния съдебен акт на заключение на вещо лице, касаещо размера на дълга по договор за банков кредит, при условие, че в заключението се съдържат и отговори на поставените задачи, определящи размера на дълга, различен от този, на който въззивният съд се е позовал, и който е в интерес на длъжника? Порокът на съдебното решение на въззивната инстанция - допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила ли е, необоснованост или очевидна неправилност?
При предявена претенция от ищеца по делото за неиздължена главница по договор за банков кредит, следва ли съдът да отчита извършените плащания от длъжника – ответник върху капитализираните лихви като погасявания от главницата по кредита?
Длъжен ли е съдът да обсъди възражението за нищожност на разпоредба от договора за банков кредит, сключен между банка и физическо лице – поръчител, касаеща едностранната промяна на действащия БЛПМФ и липса на ясна методика за компонентите, които влияят на тази промяна при наведено твърдение от страната относно увеличен размер на главницата по договора за кредит във връзка с едностранната промяна на лихвения процент?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в пълнота наведените доводи за неравноправност на клаузите по отношение на физическо лице – поръчител, което е и управител на търговско дружество – кредитополучател по договор за банков кредит?
Допустима ли е национална правна уредба, която определя за гаранта по кредита – физическо лице, при сключен договор за кредит между търговец и кредитна институция, обем на отговорността на физическото лице – гарант спрямо кредитната институция, идентичен с този на търговеца, при неспазване на защитата на физическото лице – потребител по Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета и по Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета?
Допустима ли е национална правна уредба съобразно цитираните по-горе директиви, която не отчита, че физическото лице гарант по договора за кредит не преследва търговска цел и че същата не е преобладаваща за него в общия контекст на договора и не предвижда ограничения в начисляването на лихва върху лихва при предоговаряне на кредита?
Следва ли понятието потребител по чл. 2, т. 1 Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламенти и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите да се тълкува в смисъл, че физическото лице – гарант по кредита, сключен между кредитната институция и търговеца, не притежава качеството потребител и не се ползва със защитата на потребител, след като обезпечава кредит на търговец само на това основание?