за начина на определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и за задължението му да изложи собствени мотиви в противоречие със задължителната практика на ВКС в тълкувателни решения и практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В същата хипотеза са формулирани и следните въпроси: 1. „При неправомерно задържане на парична сума под формата на мярката за неотклонение „парична гаранция“, размерът на вредата може ли да се определи като законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД?“; 2. „Налице ли е пряка причинно-следствена връзка между претендираните имуществени вреди от неполучено трудово възнаграждение за периода на отстраняване от длъжност и по-нисък размер на обезщетение по чл. 54б КСО (в редакцията му към 2012 г.) и воденото наказателно производство, когато фактическото основание и мотивите в заповедта по чл. 234, ал. 1, т. 4 ЗМВР касаят само и единствено деянията, посочени в незаконосъобразното повдигнато обвинение?“. 3. „Как се установява и преценява размерът на обезщетението за вредите от заплатеното адвокатско възнаграждение за защита по незаконното обвинение?“.