1. За задължението на съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2б ЗОДОВ да съобрази всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за критерия „справедливост“; 2. За обстоятелствата/критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 2б ЗОДОВ с цел прилагане принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД и 3. Попадат ли сред тези обстоятелства/критерии стандартите, заложени в практиката на ЕСПЧ и в частност обстоятелството „загубата на възможност“, причинена в нарушение на правата, защитени от КЗПЧОС, включително от нарушение на чл. 6 пар.1 и от неразумния срок. Поддържа, че по поставените въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като не е анализирал конкретните релевантни за определяне размера на обезщетението факти и обстоятелства. Сочи, че отговорът на поставения трети въпрос би допринесъл и за развитие на правото. Поставя и въпросите 4. За задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички своевременно въведени доводи и възражения на страните, относими към предмета на спора, фактите, на които основава мотивите си, както и да направи съвкупна преценка на доказателствата. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поставя и въпросът 5. За началния момент, от който се дължи законна лихва за забава за вземането за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2б ЗОДОВ, във връзка с чл. 6пар.1 от ЕКЗПЧ-от датата на увреждането или от датата на подаване на исковата молба. Според жалбоподателя - ищец последните два въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд-основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.