чл. 129 ал. 2 НК

Допустимо ли е във въззивно производство въззивният съд да отхвърли искане на въззивника за допускане на въпроси по чл. 176 ГПК, при условие, че искането е направено своевременно пред съда, с изрична писмена молба и приложени в писмена форма въпроси, без да извърши проверка на въпросите за тяхната относимост, допустимост, годност и необходимост, без да изясни, че се отнасят за изясняване на обстоятелства, които имат съществено значение за спора и без да провери и изясни дали тези въпроси са ясно и сбито формулирани? Следва ли на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът да спре производството, когато между същите страни със същия спорен предмет има образувано наказателно производство, което не е приключило, резултатът по което е от съществено значение за правилното решаване на спора и свързан с гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца? Допустимо ли е във въззивната инстанция въззивният съд да не разгледа и да не обсъди възраженията на въззивника относно действия на въззиваемия да уговаря свидетел, който да обосновава и доказва основателност на исковата му претенция, като за целта въззиваемият е извършил действия да го подбужда, да го уговаря, да го склонява и да поема задължения да заплати парично възнаграждение на този свидетел, за да заяви тези обстоятелства пред разследващите органи на МВР, Прокуратура и пред Съд? Въззивният съд ОС-Велико Търново, постановил обжалваното въззивно решение, бил ли е длъжен да изложи мотиви по всичките му възражения като страна в процеса, направени във връзка с правните му доводи, от които черпи своите права? Допустимо, законосъобразно и правилно ли е в производството пред въззивната инстанция въззивният съд, разглеждащ правния спор, да постанови съдебен акт, без да разграничи и оцени безспорно доказаните факти с надлежни медицински писмени документи /в случая на Центъра за спешна медицинска помощ [населено място] и МБАЛ „Д. П.“ [населено място] от процесната дата 04.07.2015 г./, доказващи пълна липса на твърдените от ищеца увреждания, с тези, представени от него и на които той се позовава след тази дата пред съд, когато той е бил извън населеното място /гр. С./, като със свидетелските показания на неговите родители и лично на ищеца е доказано по безспорен и категоричен начин, че на следващия ден сутринта той е отпътувал от населеното място за друго населено място и твърдените увреждания и представените от него медицински документи се отнасят за дати след процесната, когато е бил в друго населено място? Справедливо и безпристрастно ли е производство по смисъла на чл. 6, т. 1 КЗПЧОС и нарушен ли е принципът на процесуална равнопоставеност на страните в процеса, когато на страната-въззивник не са уважени защитени с ППВС №5/28.05.1975 г. искания; не са обсъдени, анализирани и оценени всички направени от въззивната страна възражения и доказателствени искания, поотделно и в тяхната съвкупност, и явява ли се това нарушение справедлив баланс на равнопоставеност на страните?