чл. 211 КТ
Осъществяване на пълната имуществена отговорност
Чл. 211. Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред. В тези случаи удръжки могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно решение.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Възможно ли е да се извърши прихващане с насрещно неликвидно вземане?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дора Михайлова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Правилно ли е включването в обема на обезщетението и пропусната полза, която се претендира в конкретния случай – т. е. не само стойността на апаратите – които следва да се заприходени като актив при инвентаризация и инвентаризационен опис, а и с включена търговска печалба и надценка, на която те се продават на крайния клиент, защото съдът е приел, че З. е действал умишлено – чл. 203, ал. 2 КТ? За вреди, които не са причинени умишлено или са с неустановен произход, ограничена ли е отговорността по чл. 205, ал. 1 КТ, т. е. в конкретния случай дължимото обезщетение обхваща ли и пропуснатите ползи или не?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя (изпълнителния директор) относно определянето на това кои служители и за какви периоди да получат допълнително материално стимулиране? Подлежи ли на съдебен контрол преценка на работодателя за размера на определен от него бонус? Подлежи ли на съдебен контрол размерът на определено възнаграждение за постигнати резултати по чл. 13, ал. 1 НСОРЗ (т. е. дори да приемем, че искът е за такова възнаграждение, то е изплатено в определен окончателен размер)? Създава ли задължение за работодателя за заплащане на допълнително възнаграждение (бонус), клауза от договора, според която работодателят може да предоставя допълнителни възнаграждения, респ. може да не ги предоставя? Представлява ли задължение на работодателя по смисъла на чл. 128, т. 2 КТ да заплаща уговорено възнаграждение, клауза, според която той може да предоставя такова съобразно вътрешни правила, каквито вътрешни правила липсват? В случай, че отговорът на горните два въпроса е отрицателен, може ли работодателят да промени размера на бонуса, преди да го е изплатил, по свое усмотрение/преценка? Отговаря ли на началата и разпоредбите на КТ квалифицирането като иск по чл. 128, т. 2 КТ на претенция за доплащане на бонус, който не е регламентиран като размер във вътрешни правила, колективен трудов договор (КТД), трудовия договор или какъвто и да е документ, а е бил едностранно фиксиран в заповед и преди изплащането му е намален с друга заповед? Представлява ли основание за изплащане на определен бонус еднократна заповед на изпълнителния директор, на която адресат е само конкретен служител, и в случай, че такава представлява основание, може ли да бъде коригиран размера със следваща, както и в случай, че не бъде изплатен доброволно, представлява ли това иск по чл. 128, т. 2 КТ, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ? Каква е разликата между бонус и целева награда, и спадат ли целевите награди и премиите към допълнителните трудови възнаграждения? Следва ли при преценката на формата на вина (умисълът) на служителя-ответник по иск по чл. 203, ал. 2 КТ, във вр. с чл. 45 ЗЗД съдът да вземе предвид и естеството на служебните му задължения? Предполага ли се вината на служителя при имуществена отговорност на служителя по чл. 203, ал. 2 КТ? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи, изложени във въззивната жалба, които са от значение за формиране на решаващата воля на съда и да изложи мотиви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
чл. 128 КТ, чл. 128 т. 2 КТ, чл. 128 т. 2 КТ, чл. 203 ал. 2 КТ, чл. 203 ал. 2 предл. първо КТ, чл. 211 КТ, чл. 224 ал. 1 КТ, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 325 ал. 1 т. 5 КТ, чл. 331 ал. 1 КТ, чл. 331 КТ, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към въззивното решение да се произнесе по спорния предмет по делото, след като подложи на самостоятелна преценка всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и поотделно, и да разгледа в мотивите на решението си всички доводи и възражения на страните, включително и направеното евентуалното възражение за прихващане, след като е приел, че предявеното с иска вземане трябва да се присъди?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
и така не е осъществена първата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това, без значение за изхода на делото е оспорването на касатора, че 5- годишната давност изтичала чак на 02.12.23 г., заради действието на ЗМДВИП, поради което искът по чл. 203, ал. 2 КТ не бил погасен по давност. Това е така, защото искът по чл. 203, ал. 2 КТ се погасява с кратка 3- годишна давност на основание чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ. Последната норма е специална спрямо чл. 110 ЗЗД, която урежда общата 5- годишна давност, поради което я дерогира, т. е. в случая давността е 3 години. Така че в случая искът по чл. 203, ал. 2 КТ е погасен по давност на 02.12.21 г., а исковата молба е предявена едва на 01.11.23 г..
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Александър Цонев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Относно задължението на въззивната инстанция да се произнесе по всички доводи и възражения на страните във връзка с оплакването му във въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Драгомир Драгнев
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1) длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани; длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички твърдения, доводи, възражения и оспорвания на страните; 2) задължителна ли е присъдата на наказателния съд за гражданския съд; допустимо ли е гражданският съд да възприема в мотивите на решението си твърдения, които се намират в противоречие с правните изводи в присъдата на наказателния съд; 3) за да намери приложение разпоредбата на чл. 203, ал. 2 КТ, следва ли да се установи от работодателя при пълно и главно доказване наличие на умисъл както при извършване на съответното деяние, така и по отношение на вредоносния резултат от това деяние; 4) каква е формата на вина (умисъл или непредпазливост) при извършване на парични преводи (тегления) от касиер, за които се твърди, че са извършени в нарушение на вътрешните правила на банката; 5) когато в мотивите на решението се достига до извода, че приложима е разпоредбата на чл. 203, ал. 2 КТ поради наличие на умисъл у работника, длъжен ли е съдът да конкретизира формата на умисъл за конкретния случай – пряк или евентуален; и 6) когато в мотивите на решението се достига до извода, че е налице умишлено противоправно поведение, следва ли съдът да посочи кои конкретни норми са нарушени. По отношение на първите три правни въпроса жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че въззивният съд разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно: първия въпрос – в противоречие с решение №344/21.09.2012 г. по гр. д. №862/2011 г. на IV-то гр. отд., решение №127/05.04.2011 г. по гр. д. №1321/2009 г. на IV-то гр. отд., решение №554/08.02.2012 г. по гр. д. №1163/2010 г. на IV-то гр. отд., решение №194/18.06.2013 г. по гр. д. №1100/2012 г. на IV-то гр. отд., решение №324/22.04.2010 г. по гр. д. №1413/2009 г. на IV-то гр. отд. и т. 2 от тълкувателно решение (ТР) №1/2013 от 19.12.2013 г. на ОСГТК; втория въпрос – в противоречие с решение №115/11.11.2014 г. по търг. д. №1542/2013 г. на II-ро търг. отд. и третия въпрос – в противоречие с решение №870/24.02.2011 г. по гр. д. №137/2010 г. на IV-то гр. отд. По отношение на останалите три правни въпроса жалбоподателката сочи допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като излага съображения тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Драгомир Драгнев
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
за вината в наказателния и гражданския процес /за съответното прилагане на чл. 16 НК към настоящия иск/. Твърдението си за очевидна неправилност на постановения въззивен акт обоснова с твърдение за приложимост на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, съгласно която норма вината се презумира.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
следва да е ясно и точно формулиран от касатора, липсата на такъв, касаещ подлежащата на обжалване част от въззивното решение, е достатъчна сама по себе си за недопускане на касационно обжалване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Джулиана Петкова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.